Лидерът на опозицията в Северна Македония, Венко Филипче, отправи остри критики към управлението на премиера Християн Мицкоски, като заяви, че страната се движи към изолация и загуба на европейската си перспектива.

В интервю за телевизия Ora24.tv Филипче предупреди, че настоящото правителство тласка държавата към т.нар. „орбанизация“ – модел на управление, свързан с ограничаване на медийната свобода и засилено политическо влияние върху публичното пространство. Според него значителна част от медиите в страната се намират под пряк или косвен контрол, което води до разпространение на проправителствени и антиевропейски позиции.

Опозиционният лидер посочи, че тези процеси са придружени от засилени връзки с Унгария и политики, които отдалечават Северна Македония от европейския ѝ път. По думите му подобни тенденции вече са обект на критика от страна на европейските институции.

Филипче изрази и сериозни опасения за геополитическата ориентация на страната, като заяви, че съществува риск тя да се превърне в „апендикс на Балканите“, зависим от външни влияния. Той директно обвини правителството, че допуска засилване на руско и сръбско влияние в страната.

„Това вече не е просто политически спор между власт и опозиция – това е въпрос за бъдещето и оцеляването на държавата“, подчерта Филипче.

В изказването си той постави и въпроса как Северна Македония ще реагира, ако други страни от региона като Албания и Черна гора напреднат по-бързо към членство в Европейския съюз. Според него подобно развитие би било сериозен сигнал за провал на настоящата политика.

Изявленията на Филипче идват на фона на засилени политически напрежения в страната и продължаващ дебат за посоката на развитие – между европейската интеграция и алтернативни геополитически влияния.

Междувременно докладчикът за Северна Македония в Европейски парламент Томас Вайц разпространи т.нар. „неофициален документ“ (нон пейпър), който поставя под въпрос ролята и правния статут на втория протокол между България и Скопие.

Този нон-пейпърът на практика атакува няколко съществени елемента от договореностите между София и Скопие като връзката между протокола и преговорната рамка на ЕС, съдържанието на самия протокол, особено по теми като история, език и идентичност, липсата на равнопоставеност спрямо други страни кандидатки и начина, по който „френското предложение“ интегрира двустранни въпроси в процеса на разширяване.

С разпространението на този нон пейпър Томас Вайц не просто поставя юридически въпроси, а отваря широк политически дебат за бъдещето на разширяването на ЕС. Под въпрос се поставят както вторият протокол, така и устойчивостта на Европейския компромиса за започване на преговори на Скопие с ЕС. Удара срещу така нареченото "френско предложение" може да се окаже унищожителен и създаващ прецедент.