Документът, чрез седем точки, обяснява искането, свързано с изменение 108 за доклада за Северна Македония и призовава политическите групи да предоставят най-широка подкрепа за приемането му в Комисията по външни работи (AFET) през май.

Неофициалният документ повдига ключовия въпрос: дали вторият протокол е формално и правно обвързващ компонент от рамката за преговори на ЕС или просто двустранен инструмент между държава членка и страна кандидатка без пряко правно действие в Съюза, позовавайки се на членове 2 и 49 от Договора за ЕС относно зачитането на правата на човека.

ТАРАЛЕЖ припомня, че Вторият протокол (2022 г.) е официалният план, който превръща споровете между София и Скопие в европейски критерии за членство. Той задължава Северна Македония да промени учебниците си, за да премахне езика на омразата, да постигне съгласие с България за общата история и да впише българите в своята Конституция. На практика документът е "пътната карта", без чието изпълнение преговорите на страната за ЕС не могат да продължат същински.

"Ако протоколът съдържа условия, свързани с идентичността и политиката (тълкувания на историята, езикова класификация, съдържание на учебниците), това може да противоречи на защитата на македонската национална идентичност и език, която самият ЕС последователно е признавал. Никоя друга кандидатура за присъединяване не е обременена със сравними изисквания по въпроси, свързани с идентичността и политиката, от страна на държава членка. Това повдига въпроса дали структурното различно третиране на страните кандидатки в процеса на присъединяване е съвместимо с общия принцип на равенство," се посочва в документа.

В него се обяснява, че Протоколът е възникнал в контекста на, както е написано, "т.нар. френско предложение". В него се посочва още, че в страната е образувано производство пред Конституционния съд, както и че съществуват специфични рискове от решението на правната служба на Съвета на ЕС.

Според документа има два начина за започване на процедурата - чрез държава членка или председателството на ЕС, и вторият вариант - Европейският парламент официално призовава Съвета за становище чрез резолюция. Един от 4-те рискови сценария гласи - ако има становище, което не е в съответствие с най-висшия закон на ЕС - би било необходимо предоговаряне на рамката за преговори.

Един от най-съществените изводи в документа е, че настоящият модел създава възможност за дългосрочен политически натиск. Според Вайц, протоколът позволява на България да поставя въпроса за "недостатъчен напредък" без ясен краен срок, което може да забавя процеса на присъединяване.

"Инициативата на докладчика Вайц е правно прецизна и политически значима. Досегашната стратегия - стабилизиране на политически компромис върху правно несигурни основи - носи риска от постоянна структурна власт: протоколът предоставя на София инструмент, който тя може да използва по всяко време като аргумент за "недостатъчен напредък", докато рамката не съдържа срок за това колко дълго могат да бъдат представяни подобни наблюдения," пише "неофициалният документ".

Преди две седмици министърът на външните работи на Северна Македония Тимчо Муцунски коментира темата за доклада на Европейския парламент, като посочи, че предложенията на евродепутата Томас Вайц са в синхрон с позициите на Скопие. Става дума за искане правната служба на Съвета на ЕС да изясни статута на втория протокол към Договора за добросъседство между двете държави.

Въпреки твърденията на Вайц, Северна Македония не е спирана от България в процеса на присъединяване към ЕС. Френското предложение, на което се позовава евродепутатът, е общоевропейско, а не едностранен акт на София, и има за цел да осигури балансиран компромис между страните. България не блокира преговорите, а настоява за изпълнение ангажиментите приети от Северна Македония, които целят яснота относно учебници, историческа рамка и правата на общностите. На практика, процедурите за започване на преговорите се определят от ЕС и Съвета, като ролята на България е да участва конструктивно в диалога, а не да спира процеса.