На въпрос дали Марта Кос очаква напредък в разрешаването на "задънената ситуация" в Северна Македония тя посочи, че Добросъседските отношения и регионалното сътрудничество са съществена част от процеса на европейска интеграция на кандидатите.
"В случая със Северна Македония сме готови да завършим началната фаза на преговорите за присъединяване веднага щом тя изпълни ангажимента си за завършване на конституционните промени, както беше очертано от лидерите на ЕС след тяхната среща на върха през юли 2022 г. Също така е много важно България и Северна Македония да възстановят взаимното доверие и доверието, и ние оставаме готови да улесним тези дискусии", заяви еврокомисарят по разширяването.
Лидерите на Европейския съюз и Западните Балкани се събират днес в Тиват за срещата на върха ЕС-Западни Балкани. Очаква се срещата на върха да се фокусира върху напредъка на преговорите за присъединяване, изпълнението на Плана за растеж на Западните Балкани, предложенията за постепенна интеграция на кандидат-страните и регионалното сътрудничество.
Преди срещата на върха European Western Balkans направи интервю с европейския комисар по разширяване Марта Кос относно бъдещето на процеса на разширяване, новите идеи за постепенна интеграция, както и за настоящото състояние на процеса на присъединяване в Западните Балкани.
Срещата на върха ЕС-Западни Балкани се провежда в Тиват в момент на интензивни дискусии за бъдещето на разширяването. Кои теми, според вас, ще бъдат ключови в разговорите с лидерите и кое очаквате да бъде най-важното послание за гражданите на региона?
"Тъй като в Унгария има ново правителство, има нова динамика в процеса на разширяване на всички нива. Най-важното послание за страните от Западните Балкани от ЕС е, че напредваме и нещата се движат напред. Виждаме, че в Черна гора и Албания ясно преминаваме към следващите етапи на техния процес на присъединяване. Има много положителна енергия около това, което се прави в момента, и силно очаквам това да се види по време на срещата на върха в Тиват", каза Марта Кос.
През последните седмици няколко държави членки на ЕС излязоха с различни предложения за нови модели на интеграция преди пълното членство. Как гледате на предложените досега модели? Смятате ли, че е необходима реформа в тази посока и ще има ли официално обсъждане по тази тема в обозримо бъдеще?
"Тези предложения внасят нова динамика в дискусията и това е много добре дошло. Използваме методологията, която е подобна на тази, която използвахме преди 40 години, когато Испания и Португалия се присъединиха към ЕС. Необходимо е да видим какво можем да направим по различен начин, за да можем да отговорим на геополитическата ситуация, която днес е напълно различна от предишните процеси на разширяване. Не мога да кажа какъв ще е резултатът от тази дискусия, но постепенната интеграция е една от областите, в които наистина можем да навлезем по-дълбоко. Това, което знаем от дискусията, е, че държавите членки искат да се придържат към принципа, базиран на заслуги, което е важно. Те казват, че наистина трябва да се грижим за основите – върховенство на закона, борба с корупцията, човешки права и медиен плурализъм – и аз съм съгласен с това. С постепенната интеграция бихме могли много по-рано да покажем на гражданите как страната им печели от това да влезе в ЕС още сега, а не само докато чакаме пълно членство в ЕС", посочи еврокомисарят по разширяването.
Наскоро говорихте и за Сърбия в контекста на Плана за растеж. Кои са основните пречки пред по-нататъшното разпределение на средства за Сърбия? Само съдебните закони ли са тези, които Европейската комисия оцени като стъпка назад?
"Измененията в съдебните закони трябва да бъдат в съответствие със стандартите на ЕС, а препоръките на Венецианската комисия трябва да бъдат напълно приложени. Комисията непрекъснато оценява дали са изпълнени съответните условия за подкрепа по финансовите инструменти на ЕС. Това е част от обичайното прилагане на тези инструменти и се прилага през целия процес на етапа на всяко искане за плащане. Продължаваме да подкрепяме Сърбия по пътя ѝ към ЕС и в същото време очакваме властите да спазват ефективните демократични механизми, върховенството на закона и човешките права", каза Кос.
Вашата похвала за приемането на набор от изборни закони в Националното събрание на Сърбия предизвика множество реакции в Сърбия. Експертната общност смята, че приетите закони са козметични промени и недостатъчни за подобряване на изборните условия. Смята ли Европейската комисия, че е реалистично следващите избори в Сърбия да бъдат свободни и честни, и каква ще бъде нейната реакция, ако това не е така?
"Нарекох приемането на изборните закони "първа важна стъпка" за подкрепа на свободни и честни избори. Това не беше преценка за това колко добре ще функционират законите, а по-скоро подкрепа за посоката на движение, която те посочват. Продължаваме да работим в тясно сътрудничество със сръбските власти във връзка с приемането на два ключови неизпълнени закона за борба с корупцията и финансиране на политически дейности, в съответствие с препоръките на Службата за демократични институции и човешки права (ODIHR). Що се отнася до изборите, правилното функциониране на демократичните институции на Сърбия е в основата на процеса на присъединяване на Сърбия към ЕС. Сърбия трябва да гарантира адекватни условия за гражданските наблюдатели на изборите да провеждат дейността си в среда, свободна от натиск и заплахи", коментира Марта кос.
Миналия месец беше постигнато споразумение за създаване на работна група за изготвяне на Договора за присъединяване към Черна гора. Как ще изглежда процесът на изготвяне на чертеж в близко бъдеще? Съществува ли в момента правна рамка за определяне на по-строги гаранционни клаузи, върху които настояват редица държави членки?
"Изготвянето се извършва в рамките на временната работна група на съвета – държавите членки на ЕС. Тук ще се оформи мястото на Черна гора в Европейския съюз. Работната група беше договорена едва в края на април, така че е в ранен етап. Предпазните мерки не са нови в този процес и ще бъдат взети решение по време на изготвянето, така че как ще изглеждат ще стане по-ясно с напредването на процеса на изготвяне", заяви еврокомисарят.
Като се има предвид, че подготовката за Договора за присъединяване на Черна гора вече е започнала, можем ли да говорим по-конкретно за датата за приключване на преговорите?
"Процесът на уголемяване не работи при фиксирани времеви линии, защото има множество фактори, които влияят. Първият от тях е скоростта, с която страните прилагат необходимите реформи. Изготвянето на договора за присъединяване към Черна гора е изключително положителна стъпка в края на процеса, но не определя крайна дата. Черна гора все още има важна работа в "основния" клъстер по върховенство на закона и съдебната власт, което ще изисква значителни усилия преди приключване на преговорите. Упоритата работа на Черна гора се отплаща и този импулс трябва да се пренесе и в финалните етапи", заяви Марта Кос.
Албания е друга страна в региона, която е постигнала значителен напредък. Постигнато е и споразумение по IBAR. Какво беше решаващо за ускоряването на процеса в Албания и очаквате ли страната да започне да затваря всички преговорни глави до края на годината?
"Държавите членки и Комисията оцениха, че Албания е изпълнила временните изисквания за върховенство на закона. След като една страна изпълни резултата, ние в ЕС трябва да бъдем решителни, да спазим нашата част от споразумението и да го направим в замяна. Албания стана втората кандидатка след Черна гора, която достигна този решаващ етап в процеса на присъединяване. IBAR обаче далеч не са в края на процеса. Всъщност те бележат началото на най-натоварената фаза на преговорите, която е да затворят главите. С това не работим по срокове, а върху резултатите, докато работим с Албания, за да се подготвим за нейното присъединяване към Съюза", каза Кос.
