Четири от всеки пет езера вече са пресъхнали
Един от най-важните маршрути за птици в света преминава през влажните зони на Източна Турция. Без усърдните усилия на екип от орнитолози обаче, те са изложени на риск да се превърнат в прашни пустини, пише в свой материал BBC.
В средата на хладен октомврийски ден, под леден ръмеж, Чаган Хакъ Шекерджиоглу стои на брега на езерото Акташ с бинокъл в ръка и наблюдава птиците. Езерото се простира по протежение на турско-грузинската граница. В тази сива и тиха сутрин то е гъсто изпъстрено с птици, едва забележими през мъглата. Шекерджиоглу забелязва лиски, пеликани и дори калугерица креслива – критично застрашен вид.
„Това е последното останало езеро в Турция, където все още идват както къдроглави, така и розови пеликани“, казва Шекерджиоглу.
В обсега на зрението от езерото Акташ се намира село Кенарбел – малко повече от няколко каменни къщи с тенекиени покриви, заобиколени от кални ниви и крави. Наблизо има и военна база, която охранява този граничен район, бивш рубеж между НАТО и Съветския съюз. Днес той служи като един от множеството пунктове за преминаване на местните жители, които отскачат до Грузия за по-евтино вино и цигари. Именно военната база обаче спира селяните да плават с лодки в езерото, да си правят пикник на островите му и да обезпокояват богатото разнообразие от мигриращи птици.
Частта от Североизточна Турция, в която се намира езерото Акташ, е един от най-важните резервати за мигриращи птици не само в Турция, но и в целия свят. Птиците в този регион съставляват 68% от всички видове птици в Турция.
Тези изключително важни влажни зони пресъхват бързо. Тъй като четири от всеки пет езера в Турция вече са пресъхнали, Шекерджиоглу и малък екип от еколози се надпреварват с времето, за да спасят този последен бастион за световната орнитофауна.
Когато се планира изграждането на близкия път, водещ чак до грузинската граница, Шекерджиоглу и неговият екип се притесняват, че шумът ще обезпокои птиците. Те предлагат той да бъде изместен на една миля разстояние от езерото. Също така съветват, че ако пътят е по-близо, шумозащитни и визуални бариери биха намалили замърсяването, като същевременно ще накарат птиците да летят достатъчно високо, за да избегнат сблъсъци с автомобили. Правителството се съгласява и бариерите са изградени.
„Това е една от малкото щастливи истории в опазването на птиците“, споделя Шекерджиоглу.
Пеликаните са сред уязвимите видове птици, които смятат това жизненоважно езеро за свой дом.
Чаган Хакъ Шекерджиоглу е еколог по опазване на околната среда, орнитолог, тропически биолог и фотограф на дивата природа – същата стихия на природата сам по себе си. Той е основател на „КузейДога Дернеи“ (KuzeyDoğa Derneği) – организация, посветена на мониторинга и спасяването на птиците, езерата и влажните зони в дивия граничен район на Източна Турция.
Работата на Шекерджиоглу съчетава местна политика, сложни международни граници, самоделни язовирни стени и глобалното изменение на климата, за да защити влажните зони и мигриращите птици в региона. През 2006 г. Шекерджиоглу и „КузейДога“ откриват изследователската станция „Арас“ по продължение на Кавказко-Евразийския миграционен път – това е първата изследователска станция за миграция на птици в Източна Турция.
Много от езерата и влажните зони по света са застрашени от пресъхване, а птиците, които Шекерджиоглу наблюдава в Източна Турция, са мигриращи, крилати пътешественици, които преминават отвъд границите. Езерата в Източна Турция са само една спирка от глобално пътуване, което свързва тази земя с необятната екосистема на Европа и Африка.
Популациите на близо две трети от видовете птици в света намаляват. В Турция много видове зависят изцяло от влажните зони, а страната е изложена на риск да навлезе в тежка суша до 2030 г. Близо 88% от територията на Турция е застрашена от опустиняване, включително богатите на птици влажни зони на изток.
Доказателствата за това вече са стряскащи. 186 от общо 240 езера в Турция вече са пресъхнали, а още много са напът да ги последват. Близо 80% от водните ресурси на Турция се експлоатират. Това е локален проблем, който е част от мозайката на един много по-голям глобален проблем.
