Силяновска: Вторият протокол с България не може да променя Договора за приятелство и добросъседство

Президентът на Северна Македония Гордана Силяновска заяви в интервю за МРТ 1, че вторият протокол между България и Северна Македония, "не е бил и не може да бъде правен инструмент за допълнение към Договора за приятелство и добросъседство" между двете държави.

ТАРАЛЕЖ припомня, че вторият съвместен протокол между България и Република Северна Македония (РСМ) е официален междудържавен документ, подписан на 17 юли 2022 г. в София от тогавашните министри на външните работи Теодора Генчовска и Буяр Османи. Документът е съставен на основание Член 12 от ⁠Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г.. Той представлява ключова част от т.нар. "Френско предложение" за деблокиране на евроинтеграцията на Скопие.

Документът, е предмет на оспорване пред Конституционния съд на Северна Македония. Протоколът е сред аргументите на противниците на конституционните промени, които се опасяват, че България може да поставя нови условия по пътя на страната към ЕС.

В отговор на въпрос защо не бъде започната процедура по вписване на българите в конституцията, ако протоколът не поражда задължения, Силяновска подчерта, че това е нейно лично тълкуване и че окончателната преценка е в правомощията на Конституционния съд.

"Само Конституционният съд може да каже дали нещо е противоконституционно. Между другото, не е нужно да си юрист, за да знаеш, че един международен договор не може да се промени с протокол, подписан от двама души. Но някой прие това и ни убеди, че това е магическото "изместване" към правата на човека. Но след това чухме опровержение от един доста опитен и умен политик като г-н Румен Радев, че му е отнела цяла година (...) за да убеди г-н Еманюел Макрон, че написаното в протокола трябва да стане част от Преговорната рамка и заключенията на Европейския съвет", каза Силяновска.

В интервю тя засегна и работата на съвместната историческа комисия между България и Северна Македония.

Според нея дейността на комисията поражда безпокойство не само в македонското общество, тъй като подобни исторически комисии в Европа не са обвързвани с конкретни срокове или с процеса на присъединяване към Европейския съюз.

По повод текста във втория протокол, който насърчава комисията да приключи работата си преди членството на Северна Македония в ЕС, Силяновска заяви: "Не може да се насърчава историческа комисия."

Тя допълни: "Представете си, няколко историци да пишат, тоест да създават история на двете държави, чрез споразумение. Това е пряко противоречие с логиката на учения", заяви тя.

Силяновска коментира и очакваните гаранции от Европейския съвет, които според правителството в Скопие трябва да осигурят по-ясна рамка за преговорния процес.

По думите ѝ подобни гаранции не бива да се отнасят единствено до Северна Македония, а да имат по-широко европейско приложение.

"А що се отнася до тълкуването, възможни са различни тълкувания. Например, възможно е тълкувателно становище, че правата и въпросите, свързани с идентичността, не могат да бъдат условие за влизане или започване на преговори с ЕС. Не казвам, че това ще се приложи директно към нас, говоря за това, че човек може да бъде креативен. Може да се даде тълкувателно правно становище", смята Силяновска.

На въпрос как подобни заключения биха ограничили възможността на "България да налага вето" по време на преговорите, президентът на Северна Македония посочи: "Идеята е ветото да не може да се използва за клъстери, за преговорни глави."