"Този бивш военен пилот е в българския политически живот от 2017 г. и през това време София е блокирала присъединяването на Сърбия към Европейския съюз пет пъти, позовавайки се на недоволство от положението на българската общност в Сърбия."

Това направи през декември миналата година и тъй като не е изключено клъстер 3 да бъде обсъждан отново през юни, въпросът е дали можем да очакваме да продължи или да смекчи политиката си, пита в анализа си сръбският Blic.rs.

Марко Савкович, старши съветник на фонд "Исак", заяви пред "Блиц", че смята, че "пълна, систематична блокада е малко вероятна".

"По-реалистично е да възниква спорадичен натиск, а именно по отношението и правата на българската общност. Радев обяви това още по-рано, когато беше президент. Смятам, че България, като страна, която наскоро влезе в еврозоната, е в интерес да се представи като конструктивен член", подчерта Савкович.

Той ни напомня, че дори когато е блокирала, България не е била "лидер".

"Днес, когато говорим за напредък, говорим за проблеми от различно естество: санкции срещу Русия за едно, върховенство на закона за друго, Косово за трето", изброява Савкович.

Откриването на клъстер в Брюксел се обсъжда, когато Съветът на ЕС постави темата на дневен ред. Практиката показва, че това трябва да се случва два до три пъти годишно и че трябва да бъде на дневен ред през май или юни, а след това в края на годината.

Сръбски сайт посочва, че България вече бе сред страните, които блокираха Сърбия пет пъти, а именно:

Декември 2025 г. – блокиран клъстер 3
Декември 2024 г. – блокиран клъстер 3
През юни 2021 г. – блокира клъстери 3 и 4
Блокирана глава 2 през декември 2020 г.
През януари 2017 г. – блокира глава 26, а през януари 2016 г. подкрепи Хърватия в блокирането на глава 26.

Част от отговора дойде от Радев. Когато като президент той обяви през юни 2024 г., че страната му може да преразгледа подкрепата на Сърбия за Европейския съюз, той обясни, че това се дължи, както той се изрази, на начина, по който Белград се отнася към българската общност в страната, отбелязва сайтът.

"Основният критерий, по който ще оценяваме и подкрепяме напредъка на страните от Западните Балкани, е именно позицията на нашите сънародници във всяка държава - условията за икономическо и социално развитие и най-вече способността им да защитават националната си идентичност, език, култура и историческа памет", обясни тогава Радев.

Това беше изненада, защото когато беше в Сърбия пет години по-рано, той беше казал, че "много е постигнато за това национално малцинство в Сърбия".

След това, след две години, той отново дойде в Белград, но с малко по-различно отношение.

"Очакваме, че нашето национално малцинство ще усети по-силна подкрепа от сръбската държава", каза Радев.

Милош Павкович от Центъра за европейски политики заяви преди това пред "Блиц", че досега са чути оплаквания относно икономическата ситуация.

"Забележките, както се чу, се отнасят до малцинствата, живеещи в граничната зона на Сърбия с България, а София многократно се е оплаквала от икономическото им положение. Предвид опита на България в блокирането на Северна Македония, блокадата не е изненада. Но не бих я сравнявал със Скопие, защото ми се струва, че този проблем е по-лесен за решаване. Възможно е да се намери решение", каза Павкович.

А в платформата за защита на правата на българската общност, забележките се отнасят до:

• въвеждането на българския език в системата на образованието, информацията и официалната употреба;
  
  
• промени в избирателния закон за по-голямо участие на българската обюност в политическия живот;
  
  
• извършването на религиозни служби на майчин език и "връщането" на манастири и църкви на Българската православна църква (която иначе не е регистрирана в регистъра на църквите и религиозните общности в Република Сърбия).

Според последното преброяване, в Сърбия живеят 12 918 граждани, които се самоопределят като българи. Според преброяването, най-голям брой българи се намират в: Босилеград - 4075; Димитровград - 3 669; Ниш - 774; Войводина - 1123.