Говорейки в Оксфордския университет на форум за глобално пренареждане, Фидан определи настоящия момент като нещо по-дълбоко от геополитическа промяна. "Това, на което сме свидетели днес, не е преход, а по-скоро трансформация", каза той, предупреждавайки, че държавите вече не могат "да възлагат на външни изпълнители своята сигурност, дипломация или стратегическо въображение".

Най-острите забележки на Фидан бяха насочени към Израел, чието поведение според него е надхвърлило регионалния проблем. "Системната заплаха на Израел да дестабилизира региона е надхвърлила местните граници и сега представлява пряка заплаха за глобалната сигурност", каза той, добавяйки, че подобно поведение изисква "колективен отговор от международната общност като цяло".

Той се спря и на конфликта в Иран, който избухна след ударите на САЩ и Израел, заявявайки, че е нанесъл "тежък удар върху глобалния просперитет, сигурността и стабилността". Фидан твърди, че старата рамка за третиране на подобни конфликти като географски ограничени вече не е жизнеспособна, отбелязвайки, че "разграничението между регионални и глобални кризи наистина е изчезнало".

На фона на тази несигурност, Фидан твърди, че средните сили, определени като държави, съчетаващи стратегическа география, дипломатически обхват и политическа воля, са се превърнали във все по-значими участници в международните отношения. Ерозията на традиционните гаранции за сигурност, предположи той, е създала както необходимост, така и възможност за такива страни да запълнят вакуума.

Фидан посочи Турция като модел за тази зараждаща се роля, позовавайки се на географското ѝ положение, двойната ѝ институционална основа едновременно като член на НАТО и кандидат за Европейския съюз, както и на опита ѝ в посредническите усилия, включително инициативата за зърно в Черно море и дипломатическия ангажимент в Африканския рог.

Отвъд управлението на кризи, Фидан представи по-широк аргумент за структурна промяна. Той призова за реформа на глобалните институции и се застъпи за нов регионален ред в Близкия изток, изграден върху сътрудничество, а не, както той го формулира, върху "доминация или подчинение".

Подходът, който той очерта, се съсредоточаваше върху "регионални решения на регионалните проблеми от страна на регионалните държави" - формулировка, която имплицитно се противопоставя на външни сили, оформящи архитектурата на региона.