Все по-рядко бизнесът прибягва до услугите на професионални преводачи
Изкуственият интелект постепенно променя преводаческата индустрия, като позволява обработването на огромни количества текст за секунди. Въпреки впечатляващия напредък на технологиите обаче експерти предупреждават, че дори привидно безупречните преводи могат да съдържат сериозни грешки, особено когато става въпрос за медицински документи, съдебни дела и договори. Това показва анализ на Би Би Си.
През април Google обяви, че потребителите на Google Translate вече превеждат около един трилион думи месечно. Към тази статистика не се включват останалите популярни инструменти като DeepL, Microsoft, Claude, ChatGPT и Gemini, както и специализираните корпоративни системи.
Според оценки на Grand View Research пазарът на услугите за машинен превод, без общите абонаменти за изкуствен интелект, е достигнал приблизително 1,4 млрд. долара през миналата година.
Когато изкуственият интелект не разбира смисъла
Едно от най-големите предизвикателства пред автоматичния превод остават идиомите и изразите с преносно значение.
Например французите използват израза „Il pleut des cordes“, когато вали проливен дъжд. Буквалният му превод е „Валят въжета“, но английският еквивалент е „It's raining cats and dogs“.
„Можете да си представите пред каква дилема поставя това изкуствения интелект“, коментира Франсоа Ивон, научен ръководител и специалист по машинен превод във Френския национален център за научни изследвания (CNRS).
Според него добре обучената система ще разбере, че от небето не падат истински въжета, и ще намери подходящия английски израз. Въпросът обаче е дали ще успее да направи същото при превод на език като индонезийския.
Подобни неточности изглеждат безобидни в ежедневната комуникация, но могат да имат сериозни последствия в професионална среда.
Машинният превод вече е достатъчно добър, за да измести човека?
Джон Цимерман, основател на швейцарската неправителствена организация Open Knowledge Association (OKA), смята, че за много задачи изкуственият интелект вече е най-разумното решение.
Организацията се занимава с превод на статии от Уикипедия на различни езици и има над 10 000 публикувани материала, предимно на испански, португалски и английски.
По думите на Цимерман подобен мащаб би бил практически невъзможен без автоматизация.
„Преводът на 10 000 статии по традиционния начин би струвал милиони. При нас изкуственият интелект изготвя първоначалния текст, а след това преводач проверява всяко изречение“, обяснява той.
Специалистът отбелязва, че само преди две-три години човешките редактори е трябвало да преработват значителна част от машинно преведените текстове. Днес обаче резултатите често са толкова добри, че не се налагат почти никакви стилистични корекции.
Това поражда нов въпрос пред индустрията – дали човешкият контрол изобщо е необходим.
Според Цимерман отговорът зависи от предназначението на текста. При вътрешнофирмени документи или описания на продукти рискът от малки неточности може да бъде приемлив. При енциклопедични статии обаче една погрешна информация може да остане незабелязана с години и впоследствие да бъде цитирана от журналисти или други AI системи.
Грешки в съдебни документи могат да променят смисъла
Професионалните преводачи предупреждават, че машините все още не могат да гарантират необходимата точност при работа с юридически документи.
Ариела Балтие, специалист по правни преводи от английски на френски, разказва за случай, при който клиент използвал изкуствен интелект за превод на документи, а след това я помолил да провери резултата.
Още в началото тя открила две съществени грешки.
Френският юридически термин „Le demandeur“, означаващ „ищец“, бил преведен като „заявител“ – неподходящо понятие в конкретния правен контекст.
Още по-сериозна неточност се появила при израза „Madame X, épouse Y“, който означава „Госпожа X, съпруга на Y“. Изкуственият интелект го интерпретирал като „Госпожа X се омъжва за Y“.
Така системата объркала съществително с глагол и променила смисъла на документа.
Подобни грешки могат да доведат до реални правни последици. В Съединените щати например неточности в автоматично преведени молби за убежище вече са причинявали забавяне при освобождаването на задържани лица.
Опасна грешка: 1000 пъти по-висока доза лекарство
Още по-сериозни са рисковете при медицинските преводи, където една неправилно разчетена буква или мерна единица може да застраши човешки живот.
Карол Беройтер, специалист по медицински преводи, разказва за случай, при който автоматична система объркала гръцката буква μ, означаваща „микро“, с представката „мили“.
Разликата между двете е огромна – „микро“ означава една милионна част, докато „мили“ е една хилядна.
„Ако дадете на човек милиграм вместо микрограм, му давате хиляда пъти по-голяма доза“, предупреждава експертът.
Тя обръща внимание и на друг проблем – колкото по-добре започват да звучат машинните преводи, толкова по-трудно става откриването на грешките.
В миналото неточностите често са били придружени от неестествен словоред или граматически проблеми. Днес текстът може да звучи напълно убедително, дори когато съдържа неправилна информация.
Проучване: 27% от преводите на AI се нуждаят от корекции
Изследване на Open Knowledge Association, финансирано от Wikimedia, показва, че човешката намеса все още има съществено значение.
Проучването обхваща 119 статии, десет езикови комбинации и над 1000 часа работа на преводачи.
Резултатите показват, че 27% от генерирания от изкуствен интелект текст е бил коригиран преди публикуване.
Около три четвърти от направените корекции са били свързани с грешки, допуснати от самата система, а между 5 и 6% от установените грешки са променяли смисъла на оригиналния текст.
Според експертите пълното премахване на подобни неточности остава изключително трудно.
Причината е в начина, по който работят езиковите модели – те избират думи и конструкции въз основа на вероятности, но най-вероятният вариант невинаги е правилният.
Бъдещето на AI превода: Машините трябва да се научат да се съмняват
Франсоа Ивон прогнозира, че следващото поколение системи за автоматичен превод ще използва няколко AI инструмента едновременно.
Един модел ще изготвя превода, втори ще анализира възможните грешки, а трети ще предлага подобрена версия.
Според него обаче истинският технологичен пробив ще настъпи едва когато изкуственият интелект започне да разпознава собствената си несигурност.
„Истинският пробив няма да дойде, докато тези системи не станат способни не само да превеждат, но и да ни казват кога не са сигурни“, подчертава ученият.
Дотогава специалистите препоръчват човешката проверка да остане задължителна при преводи, от които зависят здравето, правата, финансовите интереси или сигурността на хората.
