Европейските винопроизводители изпитват все по-големи трудности да продават на собствения си континент, където потребителите стават все по-въздържани към алкохола. Подобен спад в консумацията се наблюдава и в САЩ и Обединеното кралство – основните експортни пазари за европейското вино. В същото време апетитът на Индия към вино расте, но мита от 150 процента държат европейските бутилки далеч от рафтовете. Споразумение за свободна търговия, чиято церемония по подписване е планирана за следващата седмица, може значително да намали тези тарифи.

Европейските винопроизводители нямат търпение. Макар Индия все още да е малък пазар за износ на вино, „не бива да се забравя, че това е най-многолюдната страна в света, с нарастваща средна класа“, каза Хосе Луис Бенитес, генерален директор на Испанската винена федерация (FEV).

Консумацията на вино в ЕС е спаднала от малко под 30 литра на човек годишно през пазарната 2005 г. до приблизително 20,6 литра през 2024 г., сочат данни на Евростат.

В Индия консумацията на вино няма накъде да върви, освен нагоре. Последни оценки в бизнес изданията варират, но всички я поставят под един литър на човек годишно.

Това оставя значителен потенциал за растеж, казва Никола Тинели, ръководител „Институционални въпроси“ в Италианския съюз на производителите на вино и спиртни напитки (UIV). „В периода от 2019 до 2023 г. търговията с вино като цяло към Индия се е увеличавала с около 12 процента годишно“, посочи той, като добави, че по-голямата част от виното, консумирано в Индия, е местно производство.

Миналата година Италия е изнесла най-много вино за Индия сред европейските държави, следвана от Франция и Испания. Въпреки това едва около 0,5 процента от обема на износа на вино от ЕС е отишъл за Индия през 2025 г.

Макар чувствителните селскостопански продукти да са изключени от търговското споразумение между ЕС и Индия, производителите на вино и спиртни напитки са доволни, че техните продукти са включени в преговорите. Новият пазар би донесъл навременна глътка въздух на фона на несигурността в търговските отношения на Европа с други ключови дестинации.

Особено показателен е случаят със САЩ – далеч най-големият пазар по стойност на износа – които продължават с 15-процентно мито, въведено миналата година.

Европейските винени асоциации внимателно следят последните търговски споразумения на Индия с Австралия и Нова Зеландия, за да видят как биха могли да изглеждат евентуалните намаления на митата. И двете държави ще имат постепенно намаляване на тарифите до 25 или 50 процента в рамките на няколко години, в зависимост от стойността на виното. Австралия е договорила праг от пет австралийски долара, като вината над тази цена подлежат на по-ниски мита.

Игнасио Санчес Рекарте, генерален секретар на Европейския комитет на винените компании (CEEV), изрази надежда Европейската комисия да постигне споразумение за постепенно намаляване на митата до около 20 процента за вина на цена над 2,50 евро. В момента ЕС изнася за Индия основно много евтини вина, за да ограничи ефекта от високите тарифи, както и малко количество много скъпи вина, защото „свръхбогатите хора могат да си позволят да платят огромни суми за шампанско“, каза Рекарте.

Споразумение би дало най-голям тласък на вината със средни цени – именно гръбнака на износа на ЕС. Италия, като най-големият производител на пенливи вина в света, може да спечели особено много. Около 47 процента от виното, консумирано в Индия, е пенливо, сочат данни на UIV, а организацията прогнозира, че търсенето на пенливи вина в Индия до 2028 г. ще расте четири пъти по-бързо от това на тихите вина.

Натиск върху местните производители

Индийският производител на пенливо вино Ашвин Родригес заяви, че местната индустрия е притеснена. „Ако митата рязко паднат, пазарът ни може да бъде залят“, каза той. „Това би било смъртна присъда за нашата индустрия.“

Най-голямата му тревога е свързана с навлизането на по-евтини вина. Високият клас европейски вина са по-малко опасни, тъй като индийските производители не могат да се конкурират в този ценови сегмент. Напротив – присъствието на премиум вина от Европа е помогнало за изграждането на винена култура в страната, смята Родригес.

Той настоява за въвеждане на единна базова ставка за всички бутилки вино, влизащи в Индия, плюс допълнителен процентен данък според цената на виното.

Докато европейските винопроизводители имат повече какво да губят, ако сделката се провали, производителите на спиртни напитки в ЕС имат най-много какво да спечелят.

„Ако погледнете потреблението на алкохолни напитки в Индия по вид, спиртните напитки доминират категорично“, каза Полин Бастидион, директор „Търговия“ в Spirits Europe. „По обем се консумират повече спиртни напитки дори от бира.“

Европейските производители вече изнасят за Индия въпреки високите мита, а някои дори имат производствени бази в страната. Индия произвежда и висококачествено уиски, а евентуално търговско споразумение би било двупосочно, като отвори път и за индийските продукти към Европа, отбеляза Бастидион.

Тя обаче остава предпазлива. Другото голямо търговско споразумение на ЕС – с южноамериканския блок Меркосур – може да се забави с години, след като законодателите гласуваха за съдебен преглед, въпреки че договорът вече е подписан.

„Докато споразумението не бъде официално обявено, никога не се знае какво може да се случи. Изключително предпазливи сме“, заключи Бастидион.