Годишната инфлация в еврозоната се е забавила от 3,2% през май до 2,8% през юни, показват окончателните данни на Евростат. Това е първото понижение от началото на ускоряването на цените през януари и идва дни преди новото решение на Европейската централна банка за лихвените проценти.
Основната инфлация, при която не се отчитат цените на енергията, храните, алкохола и тютюневите изделия, е спаднала от 2,6% до 2,4%. Поскъпването на енергията се е забавило от 10,8% до 8,5%, а при услугите – от 3,5% до 3,2%.
Инфлацията е намаляла в 22 от 27-те държави в Европейския съюз. Сред най-големите икономики в еврозоната тя достига 2,4% в Германия, 2% във Франция, 3% в Италия и 3,6% в Испания.
Данните дават основания ЕЦБ да направи пауза в повишаването на лихвите. През юни банката увеличи депозитната лихва от 2% на 2,25% – първото повишение от близо три години. Решението беше взето, след като войната в Иран ускори инфлацията до най-високото ѝ ниво от септември 2023 г.
Успокоението на цените може да се окаже краткотрайно заради новата ескалация в Близкия изток. След като през март петролът достигна близо 120 долара за барел, цената му се понижи до около 72 долара след временното примирие в края на юни.
Новите удари между САЩ и Иран, атаките срещу кораби, заплахите за енергийния износ и възстановените американски санкции отново тласнаха цената на сорта Brent нагоре – до 87 долара за барел в петък.
Анализаторите от ING смятат, че ескалацията увеличава вероятността ЕЦБ изненадващо да повиши лихвите още в четвъртък. Основното очакване обаче остава те да бъдат запазени, а евентуално второ увеличение да последва през септември.
На предстоящото заседание няма да бъдат представени нови икономически прогнози, което дава възможност на банката да изчака допълнителни данни.
Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард вече предупреди, че увеличението през юни не е било превантивна мярка, а реакция на реален инфлационен натиск. Според прогнозите на банката инфлацията ще се върне трайно към целта от 2% едва в края на 2027 г. и само при допълнително затягане на паричната политика.
Лагард не се ангажира с предварително определен курс, като подчерта, че всяко решение ще зависи от новите икономически данни. Така ЕЦБ се оказва между две противоположни сили – инфлацията вече се забавя, но конфликтът около Иран отново може да ускори цените.