Основната разлика между двата вида кредити е свързана с предвидимостта на плащанията
Фиксирана или плаваща лихва – изборът може да има сериозно значение за размера на месечната вноска и финансовата сигурност на домакинството.
Основната разлика между двата вида кредити е свързана с предвидимостта на плащанията, стана ясно в сутрешния блок на БНТ.
При фиксирана лихва размерът ѝ остава непроменен за предварително договорен период. При плаваща лихва обаче месечната вноска може да се увеличи или намали в зависимост от развитието на пазарните условия.
В България сравнително ниските лихвени проценти по кредитите в момента насърчават повече клиенти да се насочват към плаваща лихва. Средната лихва у нас е около 2,5%, докато в редица други европейски държави тя е по-висока.
При дългосрочен ипотечен заем обаче експертите препоръчват да не се обръща внимание единствено на началния лихвен процент. Подобни кредити обикновено се изплащат в продължение на 10, 15, 20 или дори 30 години, през които икономическите условия могат съществено да се променят.
Фиксираната лихва осигурява по-голяма предвидимост на разходите, което може да бъде особено важно в първите години след покупката на жилище. Тогава домакинствата често имат и други сериозни разходи – за ремонт, обзавеждане, нотариални и брокерски услуги.
При ипотечните кредити в България обаче фиксираният процент обикновено важи само за определен период – например три, пет или десет години. След изтичането му заемът може да премине към плаваща лихва. При потребителските кредити фиксираният процент по-често се запазва за целия срок на договора.
Промяна от фиксирана към плаваща лихва или обратно също е възможна, но условията зависят от конкретната банка и договора. В някои случаи се подписва анекс, който може да доведе и до допълнителни разходи.
Какво се случва при промяна на лихвите?
Решенията на Европейската централна банка не водят автоматично до промяна на месечните вноски по всички кредити. Значение имат и ликвидността в банковата система, пазарните условия и конкретните клаузи в договорите.
При кредитите с плаваща лихва обаче промяната в пазарната среда може да се отрази пряко върху размера на вноската – както в посока увеличение, така и към понижение.
В някои европейски държави фиксираните лихви са значително по-разпространени. Във Франция над 90% от кредитите са с фиксирана лихва, а в Хърватия делът им надхвърля 50%. В Германия и Австрия са широко разпространени ипотечни заеми с фиксирана лихва за периоди от 10 или 20 години.
Основният съвет към хората, които обмислят кредит, е да не се водят единствено от най-ниската начална лихва. По-важно е избраният вариант да остане финансово поносим за целия период на изплащане.
