Франция въведе новия режим от 1 септември, но дигиталната данъчна революция вече обхваща редица държави; от 2030 г. правилата ще засегнат и трансграничните сделки в целия Европейски съюз
Европа постепенно се разделя с фактурата като обикновен хартиен документ или PDF файл, изпратен по електронната поща. На нейно място идва структуриран поток от данни, който счетоводният софтуер може да обработи автоматично, а данъчната администрация — да проследи почти в реално време.
От 1 септември 2026 г. Франция направи една от най-големите стъпки в тази посока. Всички установени в страната предприятия, регистрирани по ДДС, вече трябва да могат да получават електронни фактури чрез одобрена платформа.
Големите компании и предприятията със средна капитализация са задължени и да издават фактурите си по новия ред. Малките, средните и микропредприятията получават още една година — до 1 септември 2027 г.
По данни на френската данъчна администрация реформата засяга близо 10 милиона икономически субекта.
PDF файлът вече не е непременно електронна фактура
В новия режим електронна не означава просто дигитална.
Обикновеният PDF файл, създаден на компютър и изпратен по имейл, не съдържа задължително структурирани данни, които могат да бъдат автоматично разчетени от счетоводна система. Затова за вътрешните сделки между френски предприятия той вече не е достатъчен сам по себе си.
Фактурите трябва да преминават през одобрени платформи и да бъдат издавани в стандартизирани формати. Данните за доставчика, клиента, ДДС, стойността и характера на сделката могат да бъдат обработвани и предавани към данъчните власти без ръчно преписване.
Целта е по-бързо счетоводство, по-малко административни грешки и по-силен контрол върху укриването на ДДС.
За бизнеса обаче промяната означава нов софтуер, интеграции, договори с платформи, обучение на служители и преработване на досегашните процеси.
Касае ли реформата българските компании
Българско предприятие, което няма клон, постоянно установяване или друга данъчна връзка с Франция, по правило не е длъжно да изпраща фактурата си чрез френска одобрена платформа само защото продава стока или услуга на френски клиент.
Международната фактура може да продължи да бъде предавана по досегашния начин. Френският получател обаче трябва да включи сделката в новата система за електронно докладване.
Това означава, че българските доставчици могат да бъдат изправени пред нови практически изисквания. Френските им партньори вероятно ще настояват за точно определени данни, формати, номера на поръчки и канали за предаване на документите, за да могат да изпълнят собствените си задължения.
За българските компании с филиал, постоянен обект, френска ДДС регистрация или сделки, облагаеми във Франция, режимът може да създаде и пряко задължение за електронно докладване. Чуждестранните предприятия, които попадат в тази категория, трябва да използват одобрена платформа за предаване на данните.
Следователно въпросът не е каква е националността на собственика, а къде е установено дружеството, къде се извършва сделката и в коя държава възниква задължението за ДДС.
Мащабът на икономическите отношения обаче е значителен. Двустранната търговия между България и Франция надхвърли 2,6 млрд. евро през 2024 г., а балансът традиционно е положителен за България. Франция е сред важните пазари за български стоки, технологии и услуги.
Сред разпознаваемите български компании с дейност, клиенти или разширяващо се присъствие на френския пазар са производителят на устройства за умни домове Shelly Group, фармацевтичната Huvepharma и световният производител на съоръжения за катерене Walltopia.
Към тях трябва да бъдат добавени многобройни по-малки предприятия в информационните технологии, консултантските услуги, транспорта, строителството, производството, текстила, земеделието и хранителната индустрия.
Точно тези фирми могат да усетят промяната не чрез писмо от френската данъчна администрация, а чрез новите изисквания на своите клиенти.
Франция не е сама
Реформата не е изолиран френски експеримент. Европа вече върви към система, при която данъчните власти получават информацията за сделките автоматично и все по-бързо.
Италия въведе задължително електронно фактуриране за вътрешните B2B сделки още през 2019 г. Румъния приложи общ режим през 2024 г. Белгия въведе задължително структурирано електронно фактуриране между местните предприятия от началото на 2026 г., а Полша също започна поетапното въвеждане на националната си система KSeF.
Германия преминава постепенно към електронните фактури, като предприятията вече трябва да бъдат способни да ги получават, а задължението за издаване се разширява поетапно.
Различните държави използват различни платформи, срокове и технически модели. Именно това създава затруднения за компаниите, които работят на няколко европейски пазара. Те трябва да поддържат не една, а няколко системи за данъчно и счетоводно съответствие.
България засега изчаква
В България все още няма общо задължително електронно фактуриране между частни компании. При B2B сделките то остава доброволно и зависи от съгласието между партньорите.
Това обаче не означава, че българският бизнес може да отлага подготовката.
Компания, която продава във Франция, Италия, Белгия, Румъния, Полша или Германия, вече може да се сблъска с различни изисквания за форматите, съдържанието и предаването на фактурите.
На практика европейските клиенти ще принудят част от българските доставчици да се дигитализират много преди подобно задължение да бъде въведено от българското законодателство.
Голямата европейска промяна идва през 2030 г.
На 1 юли 2030 г. трябва да започне следващият решаващ етап от европейския пакет „ДДС в цифровата ера“, известен като ViDA.
Тогава трансграничните B2B сделки в Европейския съюз ще бъдат обхванати от нови правила за електронно фактуриране и цифрово докладване. Информацията за вътреобщностните доставки ще се подава по-бързо и в структуриран вид, а електронната фактура ще се превърне в стандарт за този тип търговия.
Европейската комисия изчислява, че реформата може да намали измамите с ДДС с до 11 млрд. евро годишно и да спести на бизнеса над 4,1 млрд. евро административни разходи през следващото десетилетие.
Преди обещаните икономии обаче идва цената на прехода.
Нов разход, но и нов пазар
За част от българските компании електронното фактуриране ще означава допълнителни разходи за софтуер, счетоводни услуги, интеграции и правни консултации.
За други то отваря пазар.
Българските разработчици на финансов софтуер, ERP системи, киберсигурност, облачни услуги и автоматизация могат да предложат решения на милиони европейски предприятия, които трябва да променят начина, по който издават, получават и съхраняват документите си.
Въпросът за България е дали ще влезе в тази промяна като закъсняващ потребител на чужди системи, или като държава, която произвежда част от необходимата технология.
