Новини
Търси

Милен Велчев: Проблемът на бюджета не са ниските данъци, а раздутите разходи

Милен Велчев: Проблемът на бюджета не са ниските данъци, а раздутите разходи

Бившият финансов министър предупреди, че увеличаването на данъчната тежест може да забави икономическия растеж и разкритикува автоматичните механизми за повишаване на доходите

Бившият финансов министър Милен Велчев заяви, че основният проблем пред държавните финанси не е липсата на приходи, а рязкото нарастване на разходите през последните години.

В ефира  на БТВ Велчев коментира актуалното състояние на бюджета и мерките, обсъждани от правителството за ограничаване на дефицита.

„Най-лесно е, на пръв поглед, да се вдигат данъците. Последиците обаче ще са такива, каквито наблюдаваме в Западна Европа – липса на растеж, липса на динамика“, заяви той.

Според финансиста България не бива да следва безкритично всички препоръки на Европейска комисия, включително идеите за по-високо или прогресивно данъчно облагане.

„България на този фон се развива добре икономически и расте всяка година по-бързо от Западна Европа. Не искаме този ръст да намалее още повече и да попаднем в икономическото блато, в което са много от нашите основни търговски партньори“, посочи Велчев.

По думите му бюджетните затруднения не произтичат от недостатъчни приходи.

„Проблемите в бюджета не са създадени от недостатъчно приходи и не идват от прекалено ниски данъци. При същите данъци държавата успяваше преди години да поддържа балансиран бюджет и дори излишъци“, каза бившият финансов министър.

Той обърна внимание и на ръста на възнагражденията в публичния сектор през последните години.

„Много от доходите в бюджетната сфера нараснаха толкова несъразмерно, че изпревариха с големи темпове ръста на икономиката“, заяви Велчев.

Според него е разумно да бъдат премахнати автоматичните механизми за увеличение на доходите, тъй като те могат да поддържат спирала на разходите.

Велчев коментира и оценките за състоянието на бюджета, като отбеляза, че вероятно реалният дефицит ще бъде между прогнозите на правителството и тези на Европейската комисия.

„По-скоро бих повярвал на нашето правителство, но подозирам, че истината е някъде между минус 4% и 7,4% дефицит, вероятно по-близо до прогнозите на министъра на финансите“, каза още той.

Финансистът призова за по-голяма конкретика относно планираните мерки за стабилизиране на публичните финанси и подчерта, че решенията трябва да бъдат насочени преди всичко към ограничаване на разходите, а не към увеличаване на данъчната тежест.

 
Последвайте Таралеж в Google News

Водещи