Методи Андонов дълго се чуди между нея и Катя Паскалева за ролята на Мария в "Козият рог"
На 22 юли към небесния театър отлетя и звездата на актрисата Мая Драгоманска. Завършила в класа на проф. Любомир Кабакчиев, на сцената си партнира с Коста Цонев и Явор Милушев. Женена е за актьора Младен Младенов, след него за колегата си Таню Маринов.
Тя попадна в разнообразен репертоар и показа възможности в различни посоки, като решаваща роля изигра не „щастливата звезда“ на Драгоманска, а най-вече голямото й трудолюбие и чувството за отговорност пред актьорското призвание. Думите на театроведа и драматург Атанас Бояджиев са за актрисата Мая Драгоманска (1948-2026).
Мая Драгоманска е родена на 19 април 1948 г. в Перник. През 1971 г. завършва актьорско майсторство във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“ (днес Национална академия за театрално и филмово изкуство, НАТФИЗ). Тя е от класа на проф. Любомир Кабакчиев.
Творческият ѝ път преминава през сцените на Драматичен театър – Пловдив, театър „София“ и Малък градски театър „Зад канала“, където създава десетки ярки и запомнящи се образи от класическата и съвременната драматургия под режисурата на едни от най-авторитетните театрални режисьори Вили Цанков, Леон Даниел, Панталей Пантелеев, Любен Гройс, Стоян Камбарев, Иван Добчев, Галин Стоев, Мариус Куркински. Със своя талант, артистична култура и неподражаемо актьорско присъствие тя остави трайна следа и в българското кино и телевизия“.
Още докато учи, играе на сцената на Драматичния театър "Николай О. Масалитинов" в Пловдив и е една от най-сниманите актриси.
Известна е с превъплъщенията си в ролите на Марийка в „Под игото“ от Иван Вазов, Селимена в „Мизантроп“ от Молиер на режисьора Любен Гройс, Хатиа в „Аз виждам слънцето“ от Нодар Думбадзе на режисьора Пантелей Пантелеев, Валентина във „Валентин и Валентина“, Елисън в „Обърни се с гняв назад“ от Джон Озбърн на режисьора Иван Добчев. За ролята на Рита Овсянина в „А утрините тук са тихи“ от Борис Василиев на режисьора Пантелей Пантелеев, Мая Драгоманска става лауреат на Димитровския комсомол през 1972 година.
Тя е първи курс студентка, когато през 1968 г. се омъжва за актьора Младен Младенов. Двамата се венчават в Копривщица, а сватбеният купон е вдигнат само с парите от стипендиите. Имат дъщеря Мила. При една екскурзия в родопското село Дедево, в порутената му църква, Мая и Младен намират икона на Христос. Тя е на нещо като папирус и е залепена на прозореца на храма. Двамата я купуват, след това приятели от Пловдив я реставрират.
На гърба на иконата Младен написва, че тя е за спомен на Мила, когато нейният татко вече няма да е с нея. Тогава едва ли подозира, че това ще е толкова скоро. През 1974 г. семейство Младенови се разпада, но двамата запазват добри приятелски отношения до смъртта му в Австралия през 1986 г. Вторият съпруг на Мая Драгоманска е актьорът Таню Маринов, който също умира.
Режисьорът на „Козият рог“ (1972) Методи Андонов дълго време търси актриса за ролята на Мария. Преди да избере Катя Паскалева той прави пробни снимки и с Мая Драгоманска. Дълго време ходи с фотографиите на двете момичета в джоба си и при подходящ случай ги показва, за да чуе чужди мнения.
От 1975 г. до 1989 г. Мая Драгоманска играе на сцената на театър „София“. Запомнящи са ролите й на Хермиона в „Зимна приказка“ от Уилям Шекспир на режисьор Любен Гройс, Хаваджиева в „Танго“ от Антон Страшимиров на режисьор Вили Цанков, Наташа в „Три сестри“ от Антон Чехов на режисьора Леон Даниел. След 1990 г. е част от трупата на Малък градски театър „Зад канала" в София.
В киното е работила с едни от най-добрите режисьори. Участвала е в почти 20 филма сред които „Началото на една ваканция" (1966) на режисьора Зако Хеския, „Най-дългата нощ" (1967) на режисьора Въло Радев, „Небето на Велека“ (1968) на режисьора Едуард Захариев, „Птици и хрътки" (1969) на режисьора Георги Стоянов, „Петимата от Моби Дик" (1970) на режисьорите Гриша Островски и Тодор Стоянов, „Необходимият грешник“ (1971) на режисьора Борислав Шаралиев, „На всеки километър“ (1969-1971) на режисьорите Неделчо Чернев и Любомир Шарланджиев, „Преброяване на дивите зайци" (1973) на режисьора Едуард Захариев, „Милост за живите" (1981) на режисьора Тодор Стоянов, „Звън на кристал“ (1985) на режисьора Нина Минкова и др.
Мая Драгоманска, Коста Цонев и Явор Милушев си партнират във филма „Необходимият грешник", който е отличен с наградата за музика, наградата на публиката и на Министерството на просветата на Фестивала на българското кино във Варна, както и с Наградата на София за 1971 г.
Актрисата е участвала и в постановки в телевизионния театър. От 1985 г. Мая Драгоманска участва в дублажи на филми. Участвала е в озвучаването на сериала „Робинята Изаура“.
