След тежко боледуване си отиде журналистът Михаил Заимов. Той беше художник, фотограф, журналист, телевизионен водещ, писател и морски пътешественик, популярен като подводен фотограф с множеството си изложби в България и по света.

Михаил Заимов е роден на 16 март 1967 г. в София. Завършил е Académie des Beaux-Arts в Париж. Той е внук на ген. Владимир Заимов, разстрелян през 40-те години на миналия век, защото е помагал на бившия Съветския съюз срещу Хитлеризма. Ген. Заимов е бил съученик с ген. Христо Луков и техният конфликт е дългогодишен.
Другият му дядо - Стоян Заимов, е прототип на Бойчо Огнянов в романа "Под игото" на Иван Вазов.

Автор е на книги, сред които „Черноморски диалози“ и „Созопол в образи и думи“, в които съчетава фотография и текст. „На моменти дирех отговор на екзистенциалния въпрос – по силите ли е на един човек да промени подобно пространство ведно с преследващите се в него вековни енергии? Самотният човек на фона на вечността е изключително жалък. По време на половинвековното ми битуване съм се опитвал да печеля приятели и смислени хора за созополската кауза“, коментира Заимов по повод снимките и историите от Созопол.

В по-новия етап от кариерата си разширява тематичния и визуалния си диапазон, като се отдалечава от изключителния фокус върху подводната фотография.
Показателна в това отношение е изложбата „200 мига от реалността“, представена в One Gallery. В нея авторът работи с фотографии, заснети често с мобилно устройство, и поставя акцент върху променената природа на образа в дигиталната епоха. „През тези фотографии искам да покажа нещата, които не мога да кажа“, казва авторът при откриването на изложбата си „Девон“.

След последната си изложба в интервю за "Гласове" Заимов говореше открито за смъртта, рака и болестта. "Преди КОВИД лекарите не са приемали сериозно, че на възраст под 30 години ти може да имаш рак на панкреаса. А сега и 12-годишни деца са диагностицирани с това заболяване. Беше ми горестно да слушаме, че се дрънка оръжие и се говори за смърт. Тези 700 млрд. ще ги изхарчат за смърт, не за живот. В момента в Европа няма нито едно клинично изследване за рак на панкреаса", разказа Михаил Заимов.

"Можеш да си представиш какво би се случило с тези 700 млрд. за изследване", каза той.

Журналистът разбрал, че е онкоболен на рождения си ден. "Легнах в болницата на 100 м от мястото, където съм роден. Събудих се в часа, в който майка ми е започнала да изпитва родилни мъки. Животът ми се превъртя", каза Михаил Заимов.

"Аз се шегувам, но химиотерапията не е разходка в парка. Това е измислено от някой д-р Менгеле. В нашия случай тя е 48 часа вливане. Тежко нещо е, печели ти време...
Човек трябва да е готов за смъртта от раждането си", разказа журналистът. 

"Не съм се предал. Ще си отида с душевен мир, имам хубав живот. Смятам, че е добре да се говори за смъртта. Няма суеверие в това нещо. Майка ми (Клавдия Заимова) беше много набожна, тя се молеше всеки ден преди лягане до 10 ноември - когато хората, които забраняваха църквите, влязоха в храма", допълни Заимов.

"Нашето време изтича. Когато ние си отидем, емоциите за комунизма-антикомунизма ще се усмирят. В момента към МОН има комисия, която вика учителите по история, за да ги учи как да преподават "правилната история". Живеем в шизофренна среда. Бомбардирали са ни дядовците на сегашните ни евроатлантически партньори. Димитър Списаревски срещу кого се е бил", каза Михаил Заимов по повод историческите обрати в България. 

Той споменава името на Евелина Келбечева и каза, че нейното участие в МОН е срам и безобразие, защото била исторически обременена.