„Ще следим внимателно действията на „Прогресивна България“ – хора като Емил Дечев във ВСС са шанс за истинска реформа“, каза той
Оставката на Борислав Сарафов идва не като изненада, а като закономерен и според Александър Танев: „циничен“ ход, направен в момент, в който вече няма политическа защита зад гърба му".
Участникът в „Студенти против мафията“ заяви за Таралеж, че внимателно ще следят дали силните заявки на „Прогресивна България“ за съдебна реформа ще се превърнат в реални действия, а ключов тест за това би било включването във ВСС на фигури като Емил Дечев.
„Когато се събудих и видях внесеното в Прокурорската колегия на ВСС искане за оттегляне по собствено желание на Борислав Сарафов да бъде прокурор – много се зарадвах, както и стотици други хора“, каза Танев.
По думите му реалната промяна все още остава далечна за нас и има още много стъпки, които трябва да се изпълнят преди настъпването ѝ.
„Оттук нататък на лице е избран нов и.ф. Ваня Стефанова – заместник-главен прокурор на Борислав Сарафов. Новият и.ф. вероятно ще продължи линията на стария, няма да видим някакви разследвания, реализиране на действията на прокуратурата.“
Както по-рано и служебният правосъден министър Андрей Янкулов заяви, "поне мандатът на и.ф. главен прокурор вече не може да бъде превишен", след като Сарафов се настани на поста при заварено положение.
„Най-малкото се преборихме за една нормалност и за нещо принципно важно – спазване на закона и оттук нататък можем да бъдем спокойни, че не би трябвало да възникне спор относно това, че и.ф. може да заема функцията повече от 6 месеца. В правова държава не може да има неограничен пост, без срок, без мандат“, затвърди и Танев.
Оставката на Сарафов бе дълго чакана от неправителственото обединение от студенти, от които е част Александър Танев. С многократни протести под надслов „СарафOFF, чао“, „Сарафов, уволнен си“, те очакваха изпълняващият функциите главен обвинител да напусне „окупирания“ пост. Повечето политици и водачи на партии също подкрепиха несъстоятелността на поста на Сарафов. ПП-ДБ още от самото начало възроптаха. Само дни преди оставката му председателите на „Да, България“ символично „запечатаха“ кабинета му.
Но защо оставката идва точно сега? Според Александър Танев в оттеглянето има ясна политическа логика.
„Процесът на подаване на оставка от страна на Сарафов бе логичен и циничен, тъй като този човек изчака да минат изборите, за да види дали неговите покровители ще останат на власт“, посочи той.
По думите му решението е било напълно предвидимо:
„Сарафов не вижда смисъл да остава на поста, знаейки, че ще бъде сменен от новото управление и сам си тръгва.“
Танев допуска, че с този ход се печели и време:
„До голяма степен си спечели и малко време, което да използва, за да замете под килима производства, факти и данни срещу него самия и неговите покровители.“
Той прави и по-широк извод за състоянието на системата и ролята на бившия и.ф. главен прокурор:
„Защо говоря за наказания срещу него? Аз не съм прокурор, но в българското общество има немалко информация за „връзки“ и зависимости в съдебната власт и Сарафов е една сериозна част от устоите на схемата на завладяната прокуратура и завладяната съдебна власт.“
Примерите, според него, са натрупани с години – от „Осемте джуджета“ до казуси като „Барселонагейт“ и „Булгартабак“ – сигнали, които така и не стигнаха до реални резултати.
По думите му реалната реформа тепърва предстои и ще зависи от новото мнозинство:
„Аз очаквам нормален главен прокурор след избирането на нов ВСС. След като имаме легитимен ВСС, ще може да се избере и легитимен постоянно изпълняващ функциите главен прокурор.“
Той подчерта, че именно тук ще проличи ролята на "Прогресивна България" и Румен Радев:
„При избора на новите членове на ВСС ще си проличи дали ще бъдат назначени не „свои кадри“, а истински, независими професионалисти и експерти в сферата.“
Танев вижда и положителна страна в това, че новото мнозинство няма пълна самостоятелност:
„Хубаво е, че „Прогресивна България“ има нужда от поне още един партньор, за да достигне тези 160 депутати – това ще гарантира някакъв баланс и контрол.“
Той заяви, че очакванията към управлението са високи:
„С голям интерес ще следим как ще се изпълнят заявките на „Прогресивна България“, чакаме реални действия и изпълнение на гръмките им обещания по време на кампанията. Аз съм до някаква степен обнадежден.“
И допълни, че контролът от студентското обединение няма да изчезне:
„Още от времето на протестите срещу Борисов-Пеевски заявихме, че ще протестираме срещу всяка една власт, която излиза от своите правомощия и се занимава с корупционни практики, така че събитията следим не само с огромен интерес и очакване, но и с контрол.“
Танев даде и пример с възможни фигури в съдебната система:
„Ако хора с профила и морала на Емил Дечев ще заемат позиции във ВСС, тогава бихме могли да очакваме едно нормално развитие и гаранция за правовата държава.“
В заключение той напомни нещо, което остава най-важно отвъд политическите смени – доверието: при липсата на адекватно работеща съдебна система именно то се руши най-бързо, а възстановяването му е бавно, трудно и често – почти невъзможно.
