ПОЧТИ ПОЛУНОЩ Е...

„Красива е, вярно, но нещо коварно в очите ѝ се чете.
Да си тръгва и край - да хваща трамвай, такси, каквото си ще!
Отдавна съм свикнал и сам да живея, а с нея разбрах - не върви.
Почти полунощ е, а ние сме още, ние сме още на "Ви" ...

Така пееше Георги Минчев преди 40 години. Не точно на ПП-ДБ, защото те за кратко бяха „женени“, така че това не беше точно раздяла. Но бардът пророчески описа брака им. Ние сме свидетели на развода. 

Драма ли е той? Според Асен Василев - не. „Това не е драматична стъпка, а нормална еволюция“. Склонен съм да се съглася с него. Ивайло Мирчев е на друго мнение: „Разделението в ПП-ДБ е голяма политическа грешка“. И с него съм съгласен. Който чете това, сигурно ще каже: „Как е възможно и двамата да са прави? Те си противоречат!“ Бих му отговорил: „И ти си прав“.

Сигурно разбрахте, че преразказвам популярната притча за будисткия монах. Но не се отъждествявам с него. Истинската мъдрост в политиката е да различаваш кога някой не е прав с риск да му станеш, меко казано, антипатичен. В политиката не може двама противоречащи си едновременно да са прави. Истината не е въпрос на мнение. Затова очаквам от лидерите на вече отделните партии, да престанат да говорят различни неща пред различни аудитории. Да не се опитват да удовлетворяват противоречиви интереси. Да започнат да заемат твърди позиции. За да можем осъзнато да изберем някоя – или никоя! - от тях. 

Май по-скоро второто, доколкото мога да съдя по фийда ми в социалните мрежи. Пълен е и с трезви коментари, и със смели спекулации. Подозренията са, че разделянето на две парламентарни групи е станало по оста „Прогресивна България“ - тоест, за или против нова сглобка с Радев, подобна на старата с Пеевски и Борисов. И че „Продължаваме промяната“ е склонна на такава – или дори че вече я е направила чрез служебния премиер Андрей Гюров, бивш председател на парламентарната група на партията по време на правителството на Кирил Петков. Видях дори, че Гюров ще е негласният кандидат-президент на Радев, който като Бойко Борисов през 2016 ще издигне срещу него някоя „прогресивна Цецка Цачева“...  Или че самият той се кани да прави партия... 

Надявам се нищо от това да не се случи.

Но президентските избори наистина ще бъдат истинската разделителна линия за демократичната общност.

Миникоалицията „Демократична България“ проявява бегъл интерес към тях, за разлика от „Продължаваме промяната“. Затова е логично разделянето на парламентарните групи да прерасне в подкрепа на различни кандидат-президенти. За издигане на самостоятелни кандидатури, освен желание, партиите от ПП-ДБ нямат и ресурс. А най-малко имат кандидати – едва ли сериозен политик или общественик ще се съгласи да бъде издигнат от предизвестено губеща партия или коалиция, която не може да го закара дори на балотаж. Освен ако не си прави други сметки.

Тоест – разводът е в ход. Имуществото е разделено, трябва да се реши при кого да останат децата.  Нали помните, когато през 2019 изгони Цветанов заради „Апартаментгейт“, какво каза Борисов: „Децата останаха при мен“. Имаше предвид партията, която бившият Втори на ГЕРБ не можа или не пожела да разцепи.

„Апартаментите“ на ПП-ДБ сега са при Асен Василев. „Децата“ изглежда, че са при Мирчев, Божанов и Атанасов. Но вече са достатъчно големи и могат да изберат сами при кого да останат.

А може и да не могат. По една проста причина – българските партии нямат идеология. Неразличими са една от друга. И няма защо и „демократи“, и „авторитаристи“, да се чудят, че няма с кого да се коалират. Няма с кого, защото няма ЗА КАКВО. Дори да имат сериозни идеологически различия помежду си, ако наистина работят ЗА НАС, партиите могат да постигнат споразумение помежду си. Но тяхната цел е да крадат ОТ НАС. А плячката не се дели – всеки взема само колкото може да отмъкне, и денонощно го пази, за да не му го вземат по-силните от него. Вече четвърт век, откакто през 2001 Симеон разби „двуполюсния модел“, партиите живеят и крадат дълго и щастливо заедно.

Само два пъти им припари сериозно под краката - през 2013, когато Борисов за първи път предсрочно „хвърли кърпата“, и през 2020, когато излязоха снимките му с кюлчетата. Първият път, след тригодишни перипетии, минали през Реформаторския блок и Гражданския съвет, които тогавашният лидер на СДС Божидар Лукарски нарече “трик“, възникна „Да,България“. Вторият път, след година протести, започнати от „Да, България“, но яхнати от Радев, през 2021 се създаде „Продължаваме промяната“. Колко автентично антиолигархични са били и двете партии, може да се съди по политическата биография на лидерите им: Христо Иванов бе правосъден министър във второто редовно правителство на Бойко Борисов, а Кирил Петков и Асен Василев – служебни министри на икономиката и финансите във второто служебно правителство на Радев. 

Така и двата шанса да се създадат масови политически движения, в които тогавашните партийци да взаимодействат със силно политизирани граждани, а опозиционните партии да се влеят, без непременно да се саморазпускат, бяха изпуснати. По-точно – олигархията им попречи да се създадат, като ги подмени с „партии на промяната“. Първият път – с „Да, България“. Вторият – с „Продължаваме промяната“. С това надеждата да се появи автентична алтернатива на десетилетното мутренско-ченгесарско статукво бе задълго погребана.

Сега, с раздялата на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, може би отново се открехва „прозорче на възможностите“. Първата от тях – и най-логичната е! - отговорните за изборния крах и последвалата раздяла ръководства на споменатите по-горе „партии на промяната“ да се оттеглят, а  самите партии да се преосноват. Това е най-бързият начин да се нормализира българската политика. Но и най-невероятният. 

Втората възможност е да се създаде – но от граждани! - нов тип политическа организация, която НЕ ЗАМЕНЯ съществуващите партии, а ги надгражда. Това ще измести тежестта от лидерите към избирателите, и ще създаде устойчив механизъм за единство. По своята същност това е  гражданско движение, което трябва да се създаде от безпартийни граждани, защото партийните вече са „форматирани“. И самовар да тръгнат да правят, пак накрая ще сглобят „Калашников“. А освен това колко пъти, когато сме критикували „нашите“ партии, сме чували: „Направете си партия, явете се на избори и спечелете властта!“ 

Ами добре. Щом те са могли, можем и ние! Вероятно даже по-добре. И със сигурност по-честно. 

След полунощ се зазорява.