Николо Коцев: Тъжният край ще бъде краят на изкуството

29 октомври 2025, 15:54
Таралеж ПК
София

ТАРАЛЕЖ

Урок за иноваторите, които променят света

Николо Коцев е невероятно ценен музикален талант с уникално творчество с групите - "Брейзън Абът", "Кикимора", рок-оперите - "Нострадамус", "Дракония", оперите "Джоел", "Херцогиня Сисилия", музикален директор при Робин Гиб и още! Рок операта „Нострадамус“ със 120 души на сцената е невероятна творба, шедьовър, който подари на света и повече от 20 години все още ни кара да настръхваме. Световната публика го нарича национално богатство, музикален гений и продуцент на всички времена, завладяна от непреходни чувства след досег с концертите му. Истинското високо изкуство е постижимо за единици личности по света и Николо Коцев запечатва във времето своя уникален почерк, който трансформира реалността ни еволюционно.

Кръщават го на великия Паганини, израснал е в музикално семейство, от 5 годишен свири на цигулка, а едва 10 годишен “вади” сола на рок китаристи, на 15 вече свири в рок група.

Маестро, наричат ви “национално богатство”, “будител”, “повече от виртуоз ”, каква е цената за тази дълбока следа?

На върха е самотно и ветровито. Аз съм двигателят на всички инициативи и начала, и това също е страшно.

Първо аз през целия си живот съм бил фрийлансър. Аз работя изключително на свободна практика. Имал съм и кратки периоди, през които преподавах музика в училище в чужбина. Фрийлансъра води със себе си ужасна несигурност, тъй като човек не знае кога ще има работа и приход, създава неспокойствие на духа. Усещането, че се изостава, че нещо се губи, че нещо е забравено. И в един такъв свят творецът трябва да се положат усилия, за да не се обърне всичко това в хаос и да е контролирано. Трудно е. Имам свободи, мога да правя каквото си искам, без задължения.

Имам научна степен „Доктор по музикознание и музикални изкуства" към вокалния факултет в Националната музикална академия, но не съм интегриран в структурите - в професионалните, нито академични, нито изцяло в рок общността в България, защото основните успехи съм осъществил в чужбина. А пиша ужасно много симфонична музика, имам традиционна опера, която е написана и играна във Финландия.

В България цената е висока. Питал съм „нужен ли ви е преподавател?“ Поглеждат под вежди във висше учебно заведение, защото с моя имидж като рок музикант, не знаят че имам сериозно академично образование, а съм със специалност музикална педагогика и владея множество жанрове, постигнал съм неизмерими постижения. Ето, от 14 години вече съм в България и все още не съм имал нито едно запитване от някой да му запиша песен, да го продуцирам, макар че аз съм продуцент на рок музика на много високо ниво, дълги години съм занимавал със симфоничен звукозапис, сериозна звукозаписна кариера като студиен инженер, продуцент и т.н. Моята визитка плаши хората, а трябва да ги радва и да търсят контакт. Но няма как да прегърна труда на ниско музикално ниво. Никой не ме търси за колаборация и тогава аз трябва да създавам първата стъпка и нови начала. Не винаги съм разбран. Преди 27 години, когато започнах за първи път да говоря за проекта си - рок операта „Нострадамус“, хората ме мислеха за ненормален. Усещах, че очакваха да спра да говоря по темата, а след като я реализирах - обществото гръмна, всички бяха шашнати! Отзивите бяха: „Крайпътен камък в жанра“, „Николо Коцев не е Бог, но със сигурност е говорил с него!“

Когато човек излезе с нещо иновативно, първата реакция на заобикалящата го среда, е да го гледа с подозрение, защото никой не го разбира. Ако някой можеше да го разбере, то вече щеше да е създадено. Моята творба „Нострадамус“ – и до сега подобен проект не е създаван в света, новото е и първа стъпка - пионерска, преди времето си! Аз съм скромен, но никой не разбра в началото как е възможно.

Вие винаги надскачате съвремието. Каква е тайната на производителността?

Продуктивността идва от страхът от неуспех, от заспиване. Най-важното за съвременния активен творец е да успее да се погледне с очите на заобикалящата среда: На място ли е? По правилен начин ли действа спрямо публиката? Когато хората се държат неуместно спрямо имиджа си и постиженията си, стават смешни. Постоянно трябва да сравнява кой е, за какъв се мисли и дали това съвпада с мнението на публиката, с проектите си и постиженията в медийното пространство. В мен няма нищо гениално. Аз успявам да комбинирам талант даден от Всевишния с дисциплина и непримиримост, и амбиция. Все пак човек иска да покаже на какво е способен да реабилитира таланта си, със скромност, но и с твърда решимост! Когато срещна препятствие винаги се опитвам да го преодолея. Животът на творци като мен не е лек. Успявам да се организирам и да събера сили да правя неща, за които другите нямат.

„Тъжният край ще бъде краят на изкуството.“ Защо?

Категоричното ми мнение за изкуствения интелект в изкуството е, че той трябва да бъде забранен! Накратко – той е евтин и удобен за широката маса. Широката маса не се интересува от високи постижения, но пък високите артисти трябва да могат да преживеят нещо. И когато се окаже, че никой няма нужда от тях, защото ИИ създава по-евтино и приемливо като качество, високите артисти ще се преориентират професионално. И така изкуството ще умре – или ще слушаме пластмасовите гласчета, произведени от ИИ.

Това са маймунски неща на нивото на туземното население - да се удиви на първото огледало, донесено от колонизаторите. Компютър, програма, захранена с изображения и команди, изчислен стил, но вкарани от човека и не винаги този човек е талантлив, той просто събира емпирични данни, той е програмист, а не артист. Величието на Бетовен, един компютър никога не може да постигне. Съотношението между тоновете, хармонията са необятни. Артистът първо има даден талант Свише, развива го, обучава се. Моята рок опера, партиите, симфоничните произведения и всичко ми е отне около 30 години от живота. Например справедливо ли е шахматиста да играе на финала на световното първенство с компютър? Забранено е, не е прието за нормално. Постиженията в изкуството не могат да бъдат измерими в рамки и десетична система, не влизат и в система, която е защитима от правила. Всяка държава трябва да има закони, с които да регламентира и да забрани ползването на ИИ за създаване, композиране на соната! Има морални норми и здрав разум, те се регулират от закони, направени да влязат в действие, когато демокрацията не работи и поведението е в неприемлива форма. Изкуственият интелект няма чувство за вкус. Това е престъпление! Посредствеността е огромна сила. Заедно със силата на старото унищожава всеки, който е по-талантлив, на това са обречени големите артисти.

Каква е взаимовръзката между културата и моралната, естетическа деградация?

Тя е очевидна, няма смисъл да се коментира. Истинската стойност на една нация се гради на културното и просветното ѝ ниво! И когато това ниво започва да пада, е равнозначно на деградацията на нацията във всякакъв аспект, най-вече социален, родолюбски, ценностни, морални и т.н. Всичко е свързано с културата - ако хората не са одухотворени и нямат потребност от култура, те се превръщат в едно низше население, което е упадък. ИИ работи в тази посока, колкото и да се съпротивлява гилдията на изкуството, нищо не може да направи. Истинските творци, за които е катастрофално да бъдат изгубени, те сядат и следват вътрешна потребност да създадат и го правят сами без инструкции. Търсят материали, съчетават маса качества и се получава „Мадоната с младенеца”, невероятно постижение.

Говоря за високите артисти, които не са част от затворена верига за продукция, занаятчийство. Простакът, който го интересува кебапче и бира, за него няма значение дали гледа Мона Лиза или някаква кифла създадена от ИИ.

Бъдещето е непредвидимо, смятам че имам свръх усещане, способност да предвидя. Моето усещане – сивият поток и общата маса, която се интересува само от кебапчета и бирата, за нея няма никаква стойност художникът създал невероятна картина - образец на световното изкуство, щом може да си го направи с няколко инструкции с ChatGPT и се радва по същия начин. Някой е докоснат от Бог и е създал неподражаемо изкуство – няма никакво значение за тях. И когато стигнат наистина самото дъно, изкуството ще бъде ценено само в неговата най-висша приложима форма, в смисъл на сценично присъствие, интеракция с публиката. Когато хората се уморят най-после да охкат и да се възхищават какви неща може да направи ИИ, и вече свикнат като ежедневие, тогава ще успее да изплува истинската човешка способност да създава. Но дотогава ще има 15 години ахкане по ИИ и за съжаление много хора ще си загубят работата - не тези, които стоят на сцена ексклузивно, а от “зад завесите“, които правят джингъли, реклами, визуални реклами за продажба на продукти, техническата част на продукта и изкуството, пишат песни. Ще бъде страшен ад, ще се обезценят.

Величието добруването на една нация глобално е културата, интелекта, възвишеното и духовността. Човечеството се възхищава на личности постигнали в своята сфера много високи постижения, като Микеланджело, Бетовен. Не всеки може да бъде като тях, те превъплъщават в произведенията си качества, които са възвишени и носят величественото, интелектуално удоволствие от техния труд. Тривиалното, сивото и ежедневието е противоположната, жестока сфера на живота, единствено целяща правенето на пари, които не се касаят от изкуството. За да познаеш таланта се изисква талант. В изкуство и война демокрация не може да има. Всеки има право да създава, но не всеки успява, така посредствеността завижда на таланта и създава ИИ. В създаването на изкуство е богохулство създаването с ИИ, опетняване на стойността на цивилизацията на човечеството! Закон срещу ползването на ИИ в изкуството!