ТАРАЛЕЖ

Урок за иноваторите, които променят света

Николо Коцев е изключително ценен музикален талант с уникално творчество – с групите „Брейзън Абът“ и „Кикимора“, с рок-оперите „Нострадамус“ и „Дракония“, с оперите „Джоел“ и „Херцогиня Сисилия“, както и като музикален директор при Робин Гиб.
Рок операта „Нострадамус“ със 120 души на сцената е шедьовър, който и повече от 20 години по-късно продължава да ни кара да настръхваме. Световната публика го нарича национално богатство, музикален гений и продуцент на всички времена, завладяна от непреходните емоции, които предизвикват концертите му. Истинското високо изкуство е постижимо само за единици, а Николо Коцев е сред тях – артист, който запечатва във времето уникалния си почерк и трансформира реалността ни еволюционно.

Кръстен е на великия Паганини. Израснал е в музикално семейство, свири на цигулка от петгодишен, а едва на десет „вади“ сола на рок китара. На петнадесет вече е част от рок група.

Маестро, наричат ви „национално богатство“, „будител“, „повече от виртуоз“. Каква е цената на тази дълбока следа?

На върха е самотно и ветровито. Аз съм двигателят на всички свои инициативи – и това също е страшно.
През целия си живот съм бил фрийлансър. Работя на свободна практика, с кратки периоди, в които съм преподавал музика в чужбина. Свободната професия носи несигурност – човек не знае кога ще има работа и приходи, а това създава вътрешно неспокойствие. Усещането, че изоставаш, че нещо се губи или забравя. В такъв свят творецът трябва да положи усилия, за да не се обърне всичко в хаос.

Имам свобода – мога да правя каквото пожелая, без ограничения. Имам и научна степен „Доктор по музикознание и музикални изкуства“ към вокалния факултет на Националната музикална академия. Но не съм интегриран нито в академичните, нито в рок структурите в България, защото големите ми успехи са постигнати в чужбина. Пиша много симфонични произведения и имам традиционна опера, поставяна във Финландия.

В България цената е висока. Питал съм: „Нужен ли ви е преподавател?“ Поглеждат под вежди във висше учебно заведение, защото с моя имидж на рок музикант не знаят, че имам сериозно академично образование, а съм със специалност „Музикална педагогика“ и владея множество жанрове, постигнал съм неизмерими постижения. Ето, от 14 години вече съм в България и все още не съм имал нито едно запитване от някого да му запиша песен, да го продуцирам, макар че съм продуцент на рок музика на много високо ниво. Дълги години съм се занимавал със симфоничен звукозапис, имам сериозна звукозаписна кариера като студиен инженер, продуцент и т.н.

Моята визитка плаши хората, а трябва да ги радва и да ги кара да търсят контакт. Но няма как да прегърна труда на ниско музикално ниво. Никой не ме търси за колаборация и тогава аз трябва да създавам първата стъпка и нови начала. Не винаги съм разбран.

Преди 27 години, когато започнах за първи път да говоря за проекта си – рок операта „Нострадамус“, хората ме мислеха за ненормален. Усещах, че очакваха да спра да говоря по темата, а след като я реализирах – обществото гръмна, всички бяха шашнати! Отзивите бяха: „Крайпътен камък в жанра“, „Николо Коцев не е Бог, но със сигурност е говорил с него!“

Когато човек излезе с нещо иновативно, първата реакция на заобикалящата го среда е да го гледа с подозрение, защото никой не го разбира. Ако някой можеше да го разбере, то вече щеше да е създадено. Моята творба „Нострадамус“ – и досега подобен проект не е създаван в света. Новото е и първа стъпка – пионерска, преди времето си! Аз съм скромен, но никой не разбра в началото как е възможно.

Вие винаги надскачате съвремието. Каква е тайната на продуктивността?

Продуктивността идва от страха от неуспех, от заспиване. Най-важното за съвременния активен творец е да успее да се погледне с очите на заобикалящата го среда: на място ли е, по правилен начин ли действа спрямо публиката? Когато хората се държат неуместно спрямо имиджа и постиженията си, стават смешни. Постоянно трябва да сравнява кой е, за какъв се мисли и дали това съвпада с мнението на публиката, с проектите и постиженията в медийното пространство.

В мен няма нищо гениално. Аз успявам да комбинирам талант, даден от Всевишния, с дисциплина, непримиримост и амбиция. Все пак човек иска да покаже на какво е способен, да реабилитира таланта си – със скромност, но и с твърда решимост! Когато срещна препятствие, винаги се опитвам да го преодолея. Животът на творци като мен не е лек. Успявам да се организирам и да събера сили да правя неща, за които другите нямат сили.

„Тъжният край ще бъде краят на изкуството.“ Защо?

Категоричното ми мнение за изкуствения интелект в изкуството е, че той трябва да бъде забранен! Накратко – той е евтин и удобен за широката маса. Широката маса не се интересува от високи артистични постижения, но пък високите артисти трябва да могат да преживяват от нещо. И когато се окаже, че никой няма нужда от тях, защото ИИ създава по-евтино и приемливо като качество, високите артисти ще се преориентират професионално. И така изкуството ще умре – или ще слушаме пластмасовите гласчета, генерирани от ИИ.

Това са маймунски неща – на нивото на туземното население, което се удивява на първото огледало, донесено от колонизаторите. Компютър, програма, захранени с изображения и команди, изчислен стил – но вкарани от човека, и не винаги този човек е талантлив. Той просто събира емпирични данни – той е програмист, а не артист.

Величието на Бетовен един компютър никога не може да постигне. Съотношението между тоновете, хармонията са необятни. Артистът първо има даден талант свише, развива го, обучава се. Моята рок опера, партиите, симфониите – всичко това ми е отнело около 30 години от живота.

Например, справедливо ли е шахматистът да играе на финала на световното първенство с компютър? Забранено е, не е прието за нормално. Постиженията в изкуството не могат да бъдат измерими в рамки и десетична система, не влизат и в система, защитима от правила.

Всяка държава трябва да има закони, с които да регламентира и да забрани ползването на ИИ за създаване или композиране на соната! Има морални норми и здрав разум – те се регулират от закони, направени да влязат в действие, когато демокрацията не работи и поведението е в неприемлива форма. Изкуственият интелект няма чувство за вкус. Това е престъпление!

Каква е взаимовръзката между културата и моралната, естетическа деградация?

Истинската стойност на една нация се гради на културното ѝ и просветното ѝ ниво. И когато това ниво започва да пада, това е пропорционално на деградацията на нацията във всякакъв аспект – най-вече социален, родолюбски, ценностен, морален и т.н.

Всичко е свързано с културата – ако хората не са одухотворени и нямат потребност от култура, те се превръщат в низше население, обречено на упадък. ИИ работи в тази посока, колкото и да се съпротивлява гилдията на изкуството – нищо не може да се направи.

Говоря за високите артисти, които не са част от затворена верига на продукция или занаятчийство. Простакът, който се интересува от кебапче и бира, за него няма значение дали гледа Мона Лиза или някаква кифла, създадена от ИИ.

Бъдещето е непредвидимо. Смятам, че имам свръхусещане – способност да предвиждам. Моето усещане е, че сивият поток и общата маса, която се интересува само от кебапчета и бира, няма да различава художника, създал велико произведение, от човек, който е направил нещо в ChatGPT.

Когато хората стигнат дъното, изкуството отново ще бъде ценено – в неговата най-висша форма, чрез сценично присъствие и жива интеракция с публиката. Когато се уморят да ахкат пред ИИ и свикнат с него като ежедневие, тогава ще изплува истинската човешка способност да създава.

Но дотогава ще има поне 15 години възторг от ИИ – и за съжаление много хора ще загубят работата си. Не тези на сцената, а тези зад завесите – композитори, инженери, автори на реклами, джингли, визуални кампании. Ще настъпи страшен упадък и обезценяване.

Тривиалното, сивото и ежедневието са противоположна сфера на живота – единствено целяща печалба, несвързана с изкуството. За да познаеш таланта, се изисква талант. В изкуството и войната демокрация не може да има. Всеки има право да създава, но не всеки успява – така посредствеността завижда на таланта и създава ИИ.

Създаването на изкуство чрез ИИ е богохулство – опетняване на стойността на човешката цивилизация.
Закон срещу ползването на ИИ в изкуството!

Последвайте Таралеж в

Редактор

Таралеж ПК