Проф. Борислава Танева пред Таралеж: Проблем е, че няма написана национална стратегия за културата
По думите на зам. ректора на НМА проблемите в сферата на музикалното образование са комплексни
Проблемите в сферата на музикалното образование днес са комплексни. Един от тях, макар на пръв поглед да изглежда, че е извън конкретната сфера, е демографският проблем. Това каза пред Таралеж проф. д-р Борислава Танева, зам.-ректор на Националната музикална академия (НМА) "Проф. Панчо Владигеров", в отговор на въпрос кое е най-голямото предизвикателство пред образованието в сферата на музиката днес.
"Проблемът е много сериозен, това че няма деца се отразява, разбира се във всякакъв аспект. Намалява значително броят на децата, които са в (музикални) училища извън София", каза тя.
По думите й училищата в по-малките градове, включително Стара Загора, Плевен, където населението, както се знае намалява, са с много по-малко деца.
"Има липсващи специалности в гимназиалния курс. Те съответно няма да може да захранят нашите оркестри в скоро време. Това е един огромен проблем", посочи проф. Танева.
"Друг проблем е, че това, че училищата по изкуства са според законовата разпоредба са към министерство на културата. Малко хора знаят това, тъй като обикновено свързваме учебните заведения с МОН", каза тя.
По думите на проф. Танева тук проблемът се корени в това, че музикалните училища, които са към министерство на културата, имат значително по-малък бюджет от този на МОН. А училищата по изкуствата имат много специфични нужди от инструменти, от материална база, която силно се различава от тази на другите училища. Другото е, че самата общообразователна система никак не е толерантна към това, че специализираните училища (това важи и за спортните) имат нужда от много повече часове за подготовка по съответния инструмент и същевременно трябва да се изучават всички общообразователни предмети (включително български език, математика, физика и т.н.).
"Няма как едно дете да бъде добро и в общообразователната сфера и да свири на определен инструмент по няколко часа на ден", каза проф. Танева, като добави, че навремето, когато тя е била ученичка, програмата е била много по-облекчена (по отношение на общообразователните предмети).
"Има още много проблеми, разбира се, но въпреки това и в училището и в музикалната академия има много млади хора, които се занимават с това с изключително положителна енергия. Затова резултатите са много добри", посочи зам.- ректорът на НМА.
Проф. Танева добави, че тази седмица се е върнала от Италия, където е имало майсторски клас с участието на българи.
"Нещата всъщност далеч не западат, просто трябва да се справяме с повече проблеми", каза тя.
В отговор на въпрос къде е най-големият пробив в българското законодателство, за да се гарантира стабилно финансиране на изкуството, проф. Танева, която е била заместник-министър на културата, каза, че това е системно недофинансиран сектор.
Тя припомни реформа отпреди 15 години, в рамките на която продаденият билет определя субсидията, и „логично това доведе до един нещастлив край, защото тази формула не може да работи“.
"Тази формула не възпитава никакъв вкус, не възпитава никаква публика. Затова се налага всичките ни 52 културни института – театри, опери, симфонични състави, да правят понякога да правят компромиси със собствената си продукция, за да могат да продадат съответен спектакъл, за да могат да получат конкретната субсидия", каза Танева.
По думите й в самото министерство на културата се създава възможност за един отворен бюджет. Проф. Танева изтъкна, че не се е стигнало до увеличение на бюджета за култура на фона на честата смяна на правителства, тя припомни също така и времето на Ковид пандемията.
"На фона на различни проблеми, включително в сферата на здравеопазването, транспорта, регионално развитие, до културата някак си не се стига. А всъщност без култура сме заникъде, културата определя всички взаимоотношения, културата е всичко", изтъкна проф. Танев.
"Тук светлина не мога да намеря – в цялата тази тъмна каша, която е забъркана", посочи зам. ректорът на НМА.
"Проблем е, че няма приета национална стратегия за културата. Ако имахме такава стратегия, независимо дали имаме служебно или редовно правителство, то ще следва тази културна стратегия", каза проф. Танева.
По думите й нещата са сложни. Тя припомни и за огромните проблеми, които има НФК (Националният фонд за култура).
"НФК е замислен по един парадоксален начин", посочи проф. Танева, като добави, че случващото се там е „безобразно“.
