Делото „Линдзи Кланси“: когато TikTok издава присъдата преди съда

Дванадесет съдебни заседатели в Масачузетс продължават да търсят единодушен отговор на въпроса, който раздели не само съдебната зала, но и социалните мрежи: разбирала ли е Линдзи Кланси какво върши в момента, в който е отнела живота на трите си деца?

След пет дни обсъждания журито остава в задънена улица. Съдия Уилям Съливан призова заседателите да преразгледат позициите си и да направят още един опит да достигнат до общо решение. Докато съдът все още мълчи, интернет отдавна е произнесъл няколко различни присъди.

Според едни Линдзи е майка, изоставена от система, която не е разпознала следродилната психоза въпреки многократните ѝ молби за помощ. За други тя е действала хладнокръвно и предварително е планирала убийствата. Трета група стигна още по-далеч - обяви бившия ѝ съпруг Патрик Кланси за истинския извършител, въпреки че той не е обвиняем, не е заподозрян и дори защитата на Линдзи не твърди, че е убил децата.

Така един процес за наказателна отговорност постепенно се превърна в колективно онлайн разследване, в което TikTok видеа, забавени кадри и непотвърдени предположения започнаха да тежат повече от показанията под клетва.

Въпросът, който действително е пред съда

На 24 януари 2023 г. петгодишната Кора, тригодишният Доусън и осеммесечният Калън са удушени с ластици за упражнения в семейния дом в Дъксбъри. След това Линдзи прерязва китките и врата си и скача от прозорец на втория етаж. Тя оцелява, но остава парализирана.

Линдзи и защитата ѝ не отричат, че тя е причинила смъртта на децата. Затова съдебният процес не трябва да установи кой ги е убил, а дали в онзи момент тя е можела да осъзнае, че постъпката ѝ е престъпна и морално погрешна.

Защитата твърди, че Кланси е била в състояние на следродилна психоза, утежнена от недиагностицирано биполярно разстройство, тежко безсъние и поредица от психиатрични лекарства. Прокуратурата приема, че тя е имала сериозни психични проблеми, но настоява, че е запазила способността си да планира и контролира действията си.

Именно тази разлика - между наличието на психично заболяване и юридическата невменяемост - до голяма степен изчезна от разговора в социалните мрежи.

Специалистите, които не успяха да дадат един отговор

Показанията на хората, лекували и оценявали Линдзи, не изясниха напълно случая. Напротив - те разкриха система, в която различни специалисти са работили с една и съща пациентка, без винаги да разполагат с пълната информация за нейното състояние и лечение.

Психиатричната медицинска сестра Ребека Джолота разказа, че през декември 2022 г. Кланси съобщавала за все по-тревожни симптоми. Не била спала 48 часа, без да се чувства уморена, изпитвала силна тревожност, емоционална притъпеност и натрапливи мисли за самонараняване. По думите на Джолота Линдзи казала директно: "Наистина имам нужда от помощ". Специалистът започнал да обмисля възможно биполярно разстройство и променял медикаментите ѝ.

По същото време социалният работник Латиша Дюкс също провеждал терапевтични срещи с Кланси. Пред съда тя заяви, че не е забелязала мания или заблуди и не се е тревожила непосредствено за безопасността ѝ. При кръстосания разпит обаче стана ясно, че Дюкс не е прочела записките на Джолота, въпреки че двете са работили в една програма. Тя не знаела и че дни по-рано Линдзи е потърсила помощ в спешно отделение.

Психиатърът д-р Алиа Гудхарт, която работила с Кланси по време на краткия ѝ престой в болница McLean, призна, че никога не е лекувала пациентка със следродилна психоза. Нито тя, нито останалите в лечебното заведение поискали пълните предходни психиатрични досиета на Линдзи. Кланси била изписана на 5 януари - по-малко от три седмици преди смъртта на децата.

В съда се изправиха и специалисти, наети специално за процеса. Съдебният психиатър д-р Филип Резник, известен с работата си по случаи на родители, убили децата си, заяви, че Линдзи е била "явно психотична" и не е контролирала действията си. Психологът Пол Зайзъл, който се е срещал с нея десетки пъти след ареста, също прие разказа ѝ, че е чула мъжки глас, който ѝ наредил да убие децата и себе си.

Експертите на обвинението достигнаха до противоположен извод. Съдебният психолог Кърк Хайлбрън смята, че Кланси е запазила съзнание за незаконността на действията си. Според него тя е искала да умре и не е желаела да остави децата си след себе си, но това не означава, че не е разбирала какво прави.

Психиатърът към ФБР д-р Грегъри Саатхоф също изрази съмнение, че глас е диктувал действията ѝ. Той посочи, че през деня Линдзи е завела едно от децата на лекар, приготвила е храна и е правила снежен човек с тях. За него последователността на действията ѝ показва контрол и организация.

При кръстосания разпит обаче Саатхоф призна, че е лекувал само две жени със следродилна психоза - през 80-те и 90-те години. Той не подкрепи и твърдението на прокуратурата, че Кланси просто е манипулирала лекарите си, като заяви, че подобна оценка омаловажава преживяното от нея.

Така след повече от 80 свидетели и около 300 доказателства съдебните заседатели не получиха една медицинска истина, а няколко конкуриращи се интерпретации.

"Тя молеше за помощ"

Особена тежест имаха думите на Сюзън Кланси - майката на Патрик и баба на трите деца. Тя свидетелства в полза на защитата и описа бившата си снаха като "прекрасна майка", която била "много грижовна и много любяща".

"Линдзи изпитваше сериозни затруднения. Всички се тревожехме за нея", заяви Сюзън пред съда. По думите ѝ Кланси открито споделяла, че не се чувства добре, и търсела нейната подкрепа.

"Тя молеше за помощ", каза майката на Патрик.

Пред съдебните заседатели бяха показани и съобщенията между двете. На 30 ноември 2022 г., по-малко от два месеца преди трагедията, Линдзи написала: "Не съм добре и ме е страх да взема лекарствата си тази вечер." Тя се тревожела, че е развила зависимост към бензодиазепините, но едновременно с това не успявала да спи без тях.

Показанията на Сюзън са сред най-въздействащите в процеса не само заради близките ѝ отношения с Линдзи, но и заради собствената ѝ загуба. Тя е майка на Патрик и баба на Кора, Доусън и Калън, но въпреки това не представи бившата си снаха като хладнокръвен човек, който умело е прикривал състоянието си. Напротив - описа жена, чието влошаване е било видимо за семейството.

Въпросите, останали без достатъчно ясни отговори

Съмненията в социалните мрежи не се появиха изцяло от нищото. Част от тях бяха подхранени от начина, по който са събирани и представяни доказателствата.

Пред съда сержант Кайл Павао от щатската полиция представи посещение на сайт за методи за самоубийство от компютър в дома на семейството. При кръстосания разпит обаче потвърди, че устройството е принадлежало на Патрик и че по време на търсенето Линдзи е била на лекар с едно от децата. Търсенето е било предшествано от проверка за певеца Том Т. Хол, който се е самоубил, поради което значението му остава спорно.

Защитата оспори и подбора на данни от телефона на Линдзи. Обвинението подчерта търсенето "може ли да бъде лекуван социопат", направено дни преди убийствата. По-слабо внимание получиха други нейни търсения - за халюцинации, психоза, натрапливи мисли, биполярно разстройство и странични ефекти от лекарствата.

Появиха се въпроси за данните от Apple Watch, последния отчетен пулс, необичайно ниската телесна температура на Линдзи и точната последователност на събитията. В мрежата се разпространяват и твърдения за начина, по който са били завързани ластиците около вратовете на децата, както и недоказани предположения, че Патрик е притежавал специални умения за връзване на възли.

Обсъжда се и как Линдзи е могла да каже на съпруга си, че децата са в мазето, при положение че е била тежко ранена и под въздействието на медикаменти. Показанията сочат, че тя все още е била в съзнание и е можела да говори, макар по-късно състоянието ѝ да се е влошило и да е била интубирана.

Тези обстоятелства заслужават ясни отговори, но наличието на неяснота не е доказателство за алтернативно престъпление. По-коректно е да се говори за пропуски, спорно представяне на информацията и неизяснени детайли, отколкото категорично да се твърди, че полицията не е разследвала случая или че Патрик е участвал в смъртта на децата.

Когато алгоритъмът се превърне в детектив

В TikTok тези разграничения почти изчезнаха. Потребители започнаха да анализират обувките на Патрик, поведението му при намирането на Линдзи, маршрута до ресторанта и аптеката, новия му брак, часовника ѝ и температурата на тялото ѝ.

Отделни въпроси бяха сглобени в завършена теория: че той е убил децата и е инсценирал опита за самоубийство на съпругата си. Доказателства в подкрепа на това твърдение не са представени.

Сценаристката и преподавател Тейлър Вон Ласли събра огромно внимание с видео, в което обясни кои детайли би използвала, ако случаят беше телевизионен сериал. Именно тук се вижда опасната граница между анализа на разказа и превръщането на действителни човешки съдби в сюжет. През месеца, в който започнала да публикува за процеса, приходите ѝ от TikTok се увеличили с около 30%.

Алгоритмите не награждават най-точната версия. Те награждават тази, която задържа вниманието. "Има неизяснен детайл" рядко става вирусно. "Съпругът е истинският убиец" - много по-често.

Трагедия, която е можела да бъде предотвратена

Независимо до какво решение ще достигне журито, за мен най-тревожният въпрос остава друг: как толкова много хора са видели, че Линдзи Кланси се разпада психически, и въпреки това тя е останала без адекватна и координирана помощ?

Тя не е скрила напълно състоянието си. Споделяла е за безсъние, тревожност, емоционална притъпеност, натрапливи и суицидни мисли. Казала е на близките си, че се страхува от лекарствата. Потърсила е спешна помощ, обаждала се е на кризисни линии и е постъпила в психиатрична болница. Самата майка на Патрик заяви пред съда, че Линдзи е молела за помощ.

Въпреки това специалистите около нея са работили като отделни острови. Един не е прочел записките на друг. Друг не е разполагал с цялото ѝ медицинско досие. Трети никога не е лекувал следродилна психоза. Междувременно медикаментите са сменяни, а различните оценки за състоянието ѝ не са обединени в ясна диагноза и последователен план.

Трудно ми е да приема, че хората, на които е било поверено психичното ѝ здраве, днес могат просто да застанат пред съда и да обяснят, че не са видели психоза. Липсата на поставена диагноза не означава непременно липса на заболяване - особено когато част от специалистите признават, че не са познавали цялата медицинска история на пациентката и не са обменяли достатъчно информация помежду си.

Но отговорността за пропуснатите предупредителни знаци не може да бъде обсъждана само по отношение на медицинските лица. Патрик е знаел, че съпругата му не е добре. Знаел е за безсънието, тревожността, лекарствата и търсенето на психиатрична помощ. Според показанията на близките той е знаел и че тя е споделяла мисли да нарани децата.

На този фон решението тя да остане сама с трите деца - дори за кратко - неизбежно поражда въпроси.

Патрик не е психиатър и не може да носи същата професионална отговорност като хората, които са лекували Линдзи. Той също е баща, загубил трите си деца, и човек, преживял невъобразима трагедия. Това обаче не означава, че действията му преди случилото се трябва да останат извън всякаква критика. Ако медицинските специалисти са пропуснали очевидни предупредителни знаци, може да се попита дали същото не е направил и човекът, който е живеел най-близо до нея.

И Линдзи, и Патрик впоследствие заведоха отделни дела за лекарска небрежност срещу част от хората и институциите, участвали в лечението ѝ. Но преди да бъде потърсена отговорност от системата, трябва да се зададе неудобният въпрос дали семейството също е подценило риска.

Тази критика не доказва, че Патрик е участвал в смъртта на децата. Не го правят и многобройните теории за възлите, часовника, телесната температура или търсенията в интернет. Част от тези обстоятелства заслужават по-ясно обяснение, но нито едно от тях само по себе си не установява друг извършител.

Не мога да твърдя кой точно е трябвало да направи решаващата крачка - да спре поредната смяна на медикаменти, да настоява за нова оценка, да не оставя Линдзи сама с децата или да я върне в болница. Но е трудно да се отрече, че възможности за намеса е имало. И че една след друга те са били пропуснати.

Три деца са мъртви. Майка им е парализирана и може да прекара остатъка от живота си в затвор или психиатрично заведение. Баща им ще живее с тази загуба завинаги.

Дори съдът да определи кой носи наказателната отговорност, това няма да заличи провала на всички онези, които са знаели, че Линдзи не е добре, но не са успели да предотвратят трагедията.

Докато съдебните заседатели се опитват да достигнат до общо решение, интернет вече избра своите герои и злодеи. Но истинският въпрос не е коя версия звучи най-въздействащо в 60-секундно видео. Въпросът е как една жена, която толкова видимо е молела за помощ, е била оставена да достигне до точка, от която връщане назад вече няма.

Автор: Виктория Арсенова