Над 23 000 мозъчни сканирания разкриха скритото лице на депресията
Мащабно международно изследване показва, че депресията не засяга само емоционалните центрове на мозъка, а е свързана и с промени в области, контролиращи движението и зрението.
Едно от най-големите неврообразни изследвания, правени досега върху депресията, разкрива изненадващи промени в човешкия мозък, които могат да променят начина, по който учените разбират и диагностицират заболяването. Анализът обхваща повече от 23 000 мозъчни сканирания, събрани от шест големи международни бази данни, и е публикуван в престижното научно списание Nature Mental Health.
Изследователският екип от Медицинския факултет на Вашингтонския университет установява, че хората с депресивни симптоми имат намален обем на сивото мозъчно вещество в няколко добре познати области – челната кора, предната поясна кора и инсулата. Тези региони участват в регулирането на емоциите, мотивацията, вземането на решения и осъзнаването на собствените телесни усещания.
Най-изненадващото откритие обаче идва от съвсем различни части на мозъка. Учените установяват, че по-високите нива на депресия са свързани и с по-малки по размер мозъчни области, отговарящи за движението и зрителната обработка – региони, които досега рядко са били свързвани с това психично разстройство. Според авторите именно тази находка подсказва, че депресията вероятно засяга много по-широка мозъчна мрежа, отколкото се е смятало досега.
Любопитно е, че изследването не потвърждава категорично някои по-стари твърдения за значителни промени в структури като амигдалата и хипокампуса. Според учените причината може да е, че анализът включва и големи популационни извадки с хора, които имат по-леки или субклинични симптоми на депресия, а не само пациенти с тежко заболяване.
Екипът подчертава, че използването на шест независими бази данни и анализът им по единна методология е позволил да бъдат открити много по-надеждни модели в сравнение с предишни, по-малки изследвания, които често са давали противоречиви резултати.
Следващата стъпка за учените е да установят дали новооткритите изменения в зрителните и моторните области могат да бъдат свързани с конкретни симптоми на депресия. Ако това бъде потвърдено, откритието може да помогне за разработването на по-прецизни методи за ранна диагностика, проследяване на заболяването и създаване на по-персонализирани терапии.
През последните години учените все по-често разглеждат депресията като заболяване на целия организъм, а не само на психиката. Натрупват се доказателства, че хроничното възпаление, продължителният стрес, нарушеният сън и хормоналният дисбаланс могат да окажат влияние върху начина, по който мозъкът функционира. Именно затова съвременното лечение все по-често включва цялостен подход към здравето, а не разчита единствено на медикаменти.
Специалистите подчертават, че най-важната стъпка е ранното разпознаване на симптомите. Ако човек в продължение на седмици изпитва потиснато настроение, загуба на интерес към обичайните дейности, постоянна умора или затруднения с концентрацията, е препоръчително да потърси помощ от психолог или психиатър. Депресията е лечимо състояние, а навременната намеса значително увеличава шансовете за пълноценно възстановяване и връщане към нормалния начин на живот.
