Топлинният стрес, липсата на сън и дехидратацията влияят върху емоциите ни
С все по-честите и продължителни горещини през лятото темите, свързани с влиянието на високите температури върху здравето, все по-често попадат във фокуса на общественото внимание. През последните дни екстремните горещини в Европа доведоха до редица ограничителни мерки, включително намалено работно време в някои сектори, както и до десетки смъртни случаи. Това още веднъж поставя въпроса не само как да се предпазим от високите температури, но и какво всъщност се случва с организма ни, когато термометрите показват все по-високи стойности.
Оказва се, че освен физически дискомфорт, горещото време може да повлияе и върху психиката ни. Изследвания показват, че в по-горещите дни нивата на агресия, ярост на пътя, насилие и дори посещенията в спешни отделения поради проблеми с психичното здраве могат да се увеличат.
Една от основните причини е, че високите температури ни карат да се чувстваме физически некомфортно. Когато организмът е подложен на подобно натоварване, търпението намалява, а вероятността да реагираме по-емоционално, раздразнително или импулсивно в иначе обикновени ситуации се увеличава.
Високите температури могат да задействат и вградената в организма реакция на стрес. Докато тялото работи усилено, за да се охлажда и да поддържа нормална температура, се повишават нивата на кортизола - хормона, свързан със стресовия отговор. Според изследване, цитирано от списание Science, топлината може да доведе и до повишаване на нивата на норепинефрин - мозъчно химично вещество, което участва в реакцията „бий се или бягай“. С други думи, мозъкът може да възприеме топлинния стрес като потенциална заплаха, дори когато около нас няма реална опасност.
Специалистите обръщат внимание и на още един интересен механизъм. Част от физическите реакции, които изпитваме при горещо време - като изпотяване, ускорен пулс, напрежение и учестено дишане - са много сходни със симптомите, които организмът проявява при емоционален стрес. Именно затова мозъкът понякога може погрешно да интерпретира тези сигнали като признак, че сме ядосани, притеснени или заплашени. Така, ако в горещ ден попаднем в неприятна ситуация или чуем нещо, което ни подразни, реакцията ни може да бъде значително по-силна, отколкото би била при нормални температури. Според д-р Ким Майденбауер, доцент по психология в Държавния университет на Вашингтон, именно това обяснява защо в жегите хората са по-склонни да реагират по-емоционално.
Не по-малко важна причина за повишената раздразнителност е и нарушеното качество на съня. През лятото много хора трудно заспиват или се будят многократно през нощта, особено по време на така наречените тропически нощи, когато температурите не падат под 20 градуса - явление, което все по-често се наблюдава и у нас. За да заспи, човешкото тяло естествено понижава вътрешната си температура. Когато околната среда остава прекалено топла, този процес се затруднява, сънят става по-повърхностен, а организмът не успява да се възстанови пълноценно. Така на следващия ден човек се чувства по-уморен, по-раздразнителен и по-трудно контролира емоциите си.
Липсата на качествен сън намалява способността на мозъка да регулира емоциите, което прави човек по-чувствителен към стресови ситуации и по-склонен към импулсивни реакции.
Специалисти посочват, че когато мозъкът е подложен на топлинен стрес, той изразходва повече ресурси, за да поддържа тялото хладно. Така за концентрация, самоконтрол и спокойна преценка на ситуациите остават по-малко ресурси.
Друга причина, на която специалистите обръщат внимание, е дехидратацията. Според тях дори леката загуба на течности може да повлияе върху областите на мозъка, отговорни за вниманието, вземането на решения и тревожността.
Особено уязвими при екстремни горещини са хората с психични заболявания. Предишни изследвания показват, че високите температури могат да предизвикат както незабавно, така и забавено влошаване на симптомите при хора със шизофрения, тревожни разстройства, депресия и разстройства, свързани с употребата на психоактивни вещества.
Специалистите предупреждават още, че някои лекарства, включително част от антидепресантите, могат да затруднят естественото охлаждане на организма и да увеличат риска от дехидратация, което допълнително повишава чувствителността към горещините.
Рискът от високите температури остава сериозен, но може значително да бъде намален чрез няколко прости ежедневни навика, които помагат на организма да се справя по-лесно с горещото време. Правилната и редовна хидратация е сред най-важните мерки. Също така при много високи температури е добре да планираме деня си така, че да избягваме продължителното излагане на слънце в най-горещите часове, както и да си позволим по-бавно темпо и повече почивки.
Макар горещините да са неизбежна част от лятото, начинът, по който се грижим за организма си през тези дни, може да окаже решаващо значение не само за физическото ни здраве, но и за настроението, концентрацията и емоционалния ни баланс.
