Пациентски организации: Безопасността трябва да следва пациента от лечението до рехабилитацията

За политики, които гарантират безопасността на пациента по целия му път - от лечението до рехабилитацията и палиативните грижи, настояха пациентски организации в декларация, представена в Националния клуб на БТА в София. Документът беше представен от инж. Дорина Добрева, председател на Асоциацията за инсулт и афазия, по повод Световния ден за безопасност на пациентите.

Пациентите с хронични незаразни заболявания, сред които мозъчно-съдови, сърдечно-съдови и онкологични заболявания, диабет и епилепсия, се нуждаят от продължителни грижи и подкрепа. В декларацията се посочва, че хроничните незаразни заболявания са водеща причина за смъртност, инвалидизация и влошено качество на живот.

Пациентските организации призоваха Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика и Столична община да обединят усилията си с тях за създаването на интегрирани политики. Целта е те да гарантират безопасност на пациента от лечението до рехабилитацията и да бъдат съобразени с потребностите на хората с хронични заболявания.

Особен акцент беше поставен върху хората с афазия. Добрева подчерта, че състоянието не означава липса на интелект или неспособност за вземане на решения, но затруднява пациента да съобщи за болка, страничен ефект от терапия или друг проблем.

"Афазията не означава липса на интелект или неспособност на пациента да взима решения, а означава, че той не може да съобщи за болка, страничен ефект от терапия или друго", каза още Добрева.

По думите й при тези пациенти са необходими повече време, адаптирана комуникация, визуални средства и проверка дали информацията е била разбрана. Организациите често получават запитвания не само за самото заболяване, но и за ориентиране в здравната система - към кого да се обърне пациентът, къде да намери специалист, как да се предотврати втори инцидент и какви са рисковете от поява на епилепсия след инсулт.

Според Добрева всеки пациент трябва да напуска болницата с ясен план за следващите стъпки, а за хората с афазия трябва да бъдат въведени стандарти за достъпна комуникация. Тя настоя и пациентските организации да бъдат включвани при разработването на политиките и услугите.

По данни на Световната здравна организация всеки десети пациент става жертва на грешка в системата, което може да наруши правата му и да повлияе на правилното лечение и възстановяване. Половината от тези случаи са предотвратими, каза д-р Георги Георгиев, заместник-председател на Асоциацията за инсулт и афазия.

На форума беше представен и модел за подкрепа на хората с афазия в София. Общинският съветник Анна Стойкова посочи, че Столична община, в партньорство със Софийския университет "Св. Климент Охридски" и Асоциацията за инсулт и афазия, реализира програма за създаване на центрове за речева терапия за хора, засегнати от афазия вследствие на инсулт.

Първите два центъра вече работят, като целта е до 2020 г. броят им да достигне 10. В тях специалистите работят безплатно с пациентите и техните близки, а възнагражденията им се осигуряват от Столична община. Речевата терапия се провежда в ДКЦ-12 и ДКЦ-17, като предстои центрове да бъдат открити и в ДКЦ-20 и Пета многопрофилна болница за активно лечение.

Около 40 пациенти месечно преминават през двата действащи центъра, посочи Георгиев.

Председателят на Българското дружество по инсулт д-р Филип Алексиев подчерта значението на ранната намеса при пациентите с инсулт. По думите му е необходима по-добра комуникация относно рехабилитацията, а центровете за логопедична помощ позволяват проследяване на състоянието на пациентите след инсулт.

Доц. Михаил Околийски от Националния център по обществено здраве и анализи предупреди за необходимостта от по-устойчива държавна политика и достатъчно финансиране в сферата на лечението и профилактиката на инсулта.

Той припомни, че инвестиции в тази област са били заложени в приключилия План за възстановяване и устойчивост. По думите му добра практика е създадена в столичната болница "Св. Анна", а натрупаният там опит трябва да бъде използван така, че пациентите да получават помощ в рамките на "златния час" и да се ограничат последващите увреждания.

Околийски посочи, че страната разполага с голям потенциал, който трябва да бъде развит чрез държавна политика. Той припомни и договорено през 2023 г. увеличение на средствата за профилактика и извънболнично лечение с цел намаляване на броя на хората в риск от инсулт.

По думите му в подписания преди дни Национален рамков договор за медицинските дейности увеличението на средствата за извънболнична помощ е само 4%, което според него не покрива дори инфлацията.

Околийски обърна внимание и на липсата на достатъчна подкрепа от психотерапевти и психолози за пациентите, техните семейства и медицинските специалисти. Според него психотерапията трябва да бъде финансирана от здравната каса.

Христина Пантева от Агенцията за качеството на социалните услуги също посочи необходимостта от по-комплексен и интегриран подход. По думите й социалната система среща трудности при осигуряването на долекуване и рехабилитация, а палиативните грижи остават недостатъчно финансирани.

Около 15 000 българи живеят с афазия, а между 35 000 и 50 000 души получават инсулт всяка година, каза Минка Йовчева от Столична община.

Тя постави въпроса доколко общинската и националната политика отговарят на потребностите на пациентите с афазия. Според нея двата действащи в София центъра не са достатъчни и е необходимо моделът на подкрепа и институционално взаимодействие да бъде приложен и на национално ниво.

Физиотерапевтът Стоян Стоев подчерта значението на първичната грижа за пациентите непосредствено след инсулт. По думите му инвестицията в пациента през първите часове може да предотврати усложнения, а във физикалната терапия съществуват успешни методи и протоколи за работа още през първите дни след инцидента.