Експертите отчитат спад в употребата на антибиотици, но предупреждават за сериозния проблем с резистентността
Въпреки че употребата на антибиотици в България бележи положителна тенденция към намаляване, нивата все още са високи. Антибиотичната резистентност продължава да бъде сериозен проблем, който по света ежегодно води до смъртта на стотици хиляди хора. Данните за 2025 г. показват, че при население от 6 423 207 души у нас са използвани 5 364 784 опаковки антибиотици, а издадените рецепти са 4 348 529. Данните за употребата са представени в интерактивна карта, която показва областите с най-активна употреба на антибиотици.
Експерти посочват, че всеки втори пациент у нас е приемал антибиотик при хоспитализация. Положителната тенденция обаче е свързана с въвеждането на електронната рецепта. Преди няколко години България е била сред първите три държави в Европа по този показател, докато тази година се очаква страната ни да заеме около 10-о място.
Д-р Драгомир Иванов, председател на БА „Единно здраве“, посочва, че употребата на антибиотици се различава значително в отделните области и е необходимо да се установят причините за това. Най-ниска е тя в област Хасково - 535 опаковки на 1000 души. Най-високи са стойностите в областите София (област) - 1473 опаковки на 1000 души, и Разград - 1456 опаковки на 1000 души. За София-град показателят е 743 опаковки на 1000 души.
Общо за 2025 г., при население от 6 423 207 души, у нас са употребени 5 364 784 опаковки антибиотици, а изписаните рецепти са 4 348 529. Средната стойност за страната е 835 опаковки на 1000 души, докато в София-град тя е 743, а в София-област - над 1400 на 1000 души.
„В България битува една практика, че трябва да имаме антибиотици за всеки случай“, посочи д-р Иванов.
Доц. Иван Иванов, ръководител на НРЛ „Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност“ в НЦЗПБ и част от БАЕЗ, коментира принципите на рационалната употреба на антибиотици.
„Много говорим за рационална антибиотична употреба - тя е приоритетното използване на дадени групи антибиотици, което води до по-нисък процент на резистентност. Преди няколко години СЗО направи списък с групите антибиотици, които трябва да се употребяват с приоритет. На европейско ниво е определен праг от 65% на употребата на тази група. България е в негативния край на класацията - от 2014 г. у нас процентът постоянно пада, като сега е 40% в извънболничната помощ и около 23-25% в болничната помощ“, каза той.
По думите му е необходимо да бъдат изработени национални препоръки в извънболничната помощ, с които да се регламентира рационалната употреба на антибиотици.
Медикът отбеляза и положителната тенденция за спад в употребата на антибиотиците през последните две години, която според него е настъпила след въвеждането на електронните рецепти. Намалението през миналата година е било с 20%, а през тази година се отчита допълнителен спад от 10-15%.
Доц. Иванов добави, че трябва да се измести употребата към по-тясноспектърните антибиотици.
За рисковете, които крие антибиотичната резистентност, предупреди проф. Емма Кьолеян, координатор за Министерството на здравеопазването по EU-JAMRAI 2 и началник на Лабораторията по микробиология, вирусология и болнична хигиена в УМБАЛ „Лозенец“.
„Антибиотичната резистентност не е нов проблем. От 60 години микробиолозите информират, че след като един антибиотичен продукт се въведе в употреба, до 3-4 години възникват резистентни щамове към него. Възстановяването на антибиотичната чувствителност не е лесен и бърз процес, тя се възстановява за около 20-30 години след спирането на употребата на един антибиотик“, отбеляза Кьолеян.
„За съжаление антибиотичната резистентност не е имагинерно понятие, тя е част от нашето настоящи. Днес в света около 700 000 души годишно загиват заради антибиотично резистентни инфекции. Тези инфекции се лекуват изключително трудно. В Европа около 8 билиона евро се дават за антибиотично резистентни инфекции. Ако не се намесим активно да овладеем антибиотичната резистентност, към 2050 г. 10 млн. души биха загинали от антибиотично резистентни инфекции“, допълни още професорът.
Проф. Емма Кьолеян подчерта значението на контрола върху вътреболничните инфекции, тъй като те са сред основните начини за разпространение на антибиотичната резистентност.
Според нея за спазването на необходимите стандарти е важно лечебните заведения да разполагат с достатъчно болничен персонал. В българските болници обаче това не е така, смята проф. Кьолеян, заради недостига на медицински сестри.
"Антибиотици трябва да се предписват само за доказана бактериална инфекция. Съществуват надеждни показатели, които да отличат бактериална от вирусна инфекция. Препоръчва се личните лекари да не бързат с предписването на антибиотици", каза тя.
За опасна практика в пограничните райони предупреди Димитър Маринов, председател на Българския фармацевтичен съюз (БФС).
По думите му БФС отдавна сигнализира за рисковете, свързани с антибиотичната резистентност.
„Трябва да сме загрижени за една тенденция, особено в пограничните райони, в аптеката колегите отказват отпускане на антибиотици и отсреща в хранителните стоки им се продават антибиотици, които са нелегален внос от куфарна търговия. Осново в пограничните райони - Македония, Сърбия, Турция, пациенти купуват антибиотици от там и ги употребяват тук, без да се знае дали те са транспортирани правилно“, заяви Маринов.
