Кардиологът настоява за по-добро разпределение на медицинските специалисти и обективна оценка на лечебните заведения
"Промяна във финансирането на болниците, по-добро разпределение на медицинските специалисти и обективна оценка на лечебните заведения са сред ключовите мерки, от които се нуждае здравеопазването", заяви кардиологът проф. Иво Петров пред NOVA.
В контекста на предстоящите здравни реформи той постави акцент върху недостига на лекари и медицински сестри, неравномерното разпределение на лечебните заведения и ограничения достъп до специалисти в отдалечените райони.
Според проф. Петров основен приоритет трябва да бъде промяна в начина, по който се финансират болниците, така че средствата да следват резултатите от лечението, а не единствено извършената дейност или продължителността на болничния престой.
"Да има заплащане не за дейност и не за болничен престой, а за резултат от лечението", коментира кардиологът в "Интервюто в Новините на NOVA".
Проф. Петров коментира и идеята за поставяне на автоматични външни дефибрилатори в полицейските автомобили. По думите му обучението на служители на МВР за работа с устройствата е важна стъпка, тъй като дефибрилаторите могат да бъдат използвани и от случайни свидетели при сърдечен арест.
"Автоматичните външни дефибрилатори не могат да навредят по никакъв начин. Устройството само разпознава т.нар. шоков ритъм - потенциално фатално нарушение на сърдечния ритъм, при което може да се приложи електрически шок", обясни кардиологът.
Според него бързата реакция при сърдечен арест е решаваща, а наличието на дефибрилатори в полицейските автомобили може да спечели критично време.
"Полицаите пристигат 6 до 7 минути по-рано от бързата помощ", каза той.
По думите му през този период служителите могат да започнат сърдечен масаж и да извършат дефибрилация. При сърдечен арест прекъсването на кръвообращението засяга най-тежко мозъка, обясни Петров.
Кардиологът настоява и за въвеждането на обективна сертификация на болниците според медицинските дейности, които могат да извършват, както и според резултатите от лечението.
По думите му настоящият модел на финансиране чрез клинични пътеки не прави достатъчно ясна разликата между лечебни заведения с различно качество, капацитет и медицински възможности.
