Тригодишно проучване сред над 6500 австралийски подрастващи установява връзка между хранителните навици и симптомите на често срещани психични разстройства, но не доказва причинно-следствена зависимост
Подрастващите, които консумират повече плодове и по-малко подсладени напитки, са по-малко склонни да проявяват симптоми на тревожност и депресия. Това показват резултатите от тригодишно проучване, публикувано в списанието Child and Adolescent Mental Health и цитирано от специализираното издание News Medical.
Според изследването всяка допълнителна дневна порция плодове е свързана с 13% по-нисък риск от симптоми на депресия и със 7% по-нисък риск от тревожност. Авторите обаче уточняват, че установените зависимости не доказват, че хранителните промени сами по себе си предотвратяват психични разстройства.
В проучването са участвали 6537 подрастващи от 71 училища в австралийските щати Нов Южен Уелс, Куинсланд и Западна Австралия. Средната възраст на участниците е била около 13 години.
Учениците са попълвали дигитални въпросници в началото на изследването, когато са били в седми клас, както и след една, две и три години. Те са отчели консумацията си на плодове, зеленчуци и подсладени безалкохолни напитки.
В рамките на изследването една порция плодове е определена като 150 грама, а една порция зеленчуци - като 75 грама. За оценка на симптомите на депресия учените са използвали осем въпроса от въпросника за здравето на юношите PHQ-A-8, а тревожността е била измервана чрез 13-точковата скала PROMIS-AP.
Резултатите показват различия в хранителните навици между половете. Момичетата като цяло са консумирали повече плодове и зеленчуци, докато момчетата са приемали подсладени напитки по-често.
По-високата консумация на плодове е свързана с по-ниска вероятност от повишени симптоми на депресия и тревожност. Връзката с депресивните симптоми е сходна при момчетата и момичетата. За разлика от плодовете, по-големият прием на зеленчуци не показва статистически значима зависимост с двата вида симптоми.
При подсладените напитки тенденцията е обратна. По-честата им консумация е свързана с по-висок риск от достигане на праговите стойности за симптоми на често срещани психични разстройства. Установените зависимости са по-изразени при момчетата, особено по отношение на тревожността.
Изследователите посочват, че възможно обяснение за връзката между подсладените напитки и психичното здраве са възпалителни биомаркери или хормони като кортизола, които могат да влияят върху настроението. Тези механизми обаче не са доказани като причина за наблюдаваните резултати.
Авторите отбелязват и ограниченията на проучването. То е наблюдателно, хранителните навици са отчетени от самите участници, а влиянието на някои неизмерени фактори не може да бъде изключено.
Ако бъдещи изследвания потвърдят установените зависимости, училищните програми и здравните политики биха могли да насърчават по-здравословни хранителни навици сред младите хора като част от по-широките усилия за подкрепа на психичното им здраве.
