Гюров: Бюджетът налива бензин в пожара на цените, страхът и разделението не решават проблемите на България
По думите му инициативи като държавните магазини „За хората“ и обещанията за намаляване на цените чрез т.нар. потребителска кошница не са довели до устойчив резултат
"Цените не могат да бъдат намалени с политически обещания и демонстративни действия, а са необходими реални икономически мерки".
Това заяви Андрей Гюров в коментар на спора между Мая Манолова и търговските вериги за надценките и цените на основните стоки пред НОВА ТВ.
„Тук не е въпросът кой какво мнение има. Тук наистина е въпросът какво говори икономическата логика“.
По думите му инициативи като държавните магазини „За хората“ и обещанията за намаляване на цените чрез т.нар. потребителска кошница не са довели до устойчив резултат.
„Цените не се свалят с ръкостискане в Министерски съвет“, заяви Гюров и допълни, че според него прекомерните бюджетни дефицити и държавните разходи допринасят за инфлационния натиск. Той определи действията на управляващите като популизъм, който създава впечатление за активност, без да решава проблема. Като пример посочи усещането на потребителите, че с едни и същи средства могат да купят все по-малко стоки. Според кандидата за президент регулаторните органи трябва да изпълняват функциите си, но трайното облекчение за потребителите изисква финансова дисциплина и последователна икономическа политика.
Гюров отправи критики и към бюджетната политика на управляващите. Според него заложените мерки увеличават тежестта върху домакинствата и бизнеса, без да предвиждат достатъчно съществени съкращения на държавните разходи.
„За пореден път се отупва джобът на българските граждани, на бизнеса, който е на светло“.
По думите му се предвиждат допълнителни административни и данъчни тежести, а очакваното увеличение на приходите с около 2 млрд. лева идва основно от натоварване на домакинствата и бизнеса. Същевременно мерките за ограничаване на публичните разходи са недостатъчни.
„Имаме допълнителни данъци, имаме допълнителни дългове и, както казах вече, те ще налеят допълнително бензин в пожара на цените“.
Той постави под съмнение и ефекта от предвиденото еднократно облагане на печалбата, като посочи, че подобна мярка не решава структурните проблеми на бюджета. Според Гюров президентът разполага с конституционни инструменти, сред които правото на вето, чрез които може да реагира при спорни законодателни решения.
Той разкритикува и начина, по който се вземат решенията за бюджета, като заяви, че предупрежденията за възможни противоконституционни текстове трябва да бъдат разглеждани внимателно, преди законът да бъде приет. Гюров отхвърли аргументите, че настоящото управление не може да носи отговорност за финансовото състояние на страната заради наследени проблеми.
Според него управляващите имат възможност да предприемат реформи, а въпросът е дали ще го направят. Той насочи вниманието и към следващия бюджет, като предупреди, че дори еднократни данъчни мерки да осигурят допълнителни приходи, те няма да решат трайно проблема с дефицита.
В разговора беше засегната и темата за атаките с дронове срещу кораби в Черно море и реакциите на българските институции. Обсъден беше въпросът доколко е оправдано Русия да бъде посочвана като отговорна за подобни инциденти, преди да има достатъчно доказателства. Гюров постави акцент върху необходимостта от експертни оценки и проверка на наличните доказателства, вместо заключенията да се основават единствено на политически твърдения.
Той подчерта, че европейската сигурност зависи от солидарността между държавите и от постигането на траен мир, подкрепен с надеждни гаранции.
„Европа трябва да е солидарна и трябва да подкрепя достигането на сигурен мир, мир с гаранции, защото това влияе върху сигурността на цяла Европа и на всяка държава в Европа“.
Гюров припомни и руското искане за връщане на НАТО към границите отпреди 1997 г., като постави въпроса как подобен сценарий би се отразил на сигурността на България и на избрания от българските граждани начин на живот.
На въпрос за политическите спорове около войната в Украйна Гюров заяви, че темата за изпращане на български военнослужещи не трябва да се използва за всяване на паника.
„Когато говорим за война, когато говорим за изпращане на български войници в Украйна, което е абсолютна лъжа, защото ние знаем, че има две решения на Народното събрание, че това няма да стане“.
Според него политическите сили трябва ясно да заявяват позициите си по въпросите на сигурността, вместо да използват страховете на хората за предизборни цели.
„Когато ние сме разединени, ние не можем да отговорим на предизвикателствата, както геополитически, така и икономически“.
Той призова да се търси обединение около националните приоритети и решаването на конкретните проблеми на страната, а не задълбочаване на политическото противопоставяне.
Според Гюров засилването на крайнолевите и крайнодесните политически формации в Европа е свързано с неспособността на редица правителства да се справят навреме с вътрешните социални и икономически проблеми.
„Тези правителства, тези държави не са взимали конкретни и решителни стъпки за решаване на вътрешни проблеми – социални, икономически“.
По думите му България трябва да предприеме необходимите действия, преди общественото недоволство да се превърне в трайно политическо разделение. Гюров подчерта, че сигурността идва чрез обединение около общи цели, а не чрез противопоставяне.
Според него решаването на икономическите и социалните проблеми е съществена част от укрепването на демокрацията и доверието в институциите.
Гюров каза, че разговаря с граждани, подкрепящи различни политически формации, които застават зад неговата платформа.
„Тя е демократична, проевропейска и за развитието на България, за по-добър живот на българите в нашата страна“.
