Според статистика на Националния център по трансфузионна хематология за 2023 г. 83% от кръводаряванията са извършени от семейни и близки на пациенти, докато едва 17% са от доброволни кръводарители
"Забраната пациентите и техните близки да бъдат задължавани да осигуряват кръв и кръвни съставки преди операция или хоспитализация не може да реши проблема с недостига на кръв в България".
Това заяви заместник-председателят на Българската болнична асоциация Иван Тодоров пред НОВА ТВ. Коментарът му идва след размяната на позиции между пациентски организации, Министерството на здравеопазването и болничните заведения относно практиката пациентите да получават указания да осигурят кръводарители преди определени медицински процедури. От Българската болнична асоциация подчертават, че също подкрепят пациентите да не бъдат поставяни в подобна ситуация в момент, когато самите те или техните близки са изправени пред операция или лечение. Проблемът според тях обаче е, че с едно административно решение няма как да се напълнят кръвните банки и трансфузионните центрове.
„Трябват много сериозни мерки, за да може необходимата кръв да бъде налична“.
От Българската болнична асоциация очакват среща със здравния министър, ръководството на Националния център по трансфузионна хематология и регионалните центрове. Целта е да бъде изработен работещ алгоритъм за случаите, в които лечебните заведения имат нужда от кръв и кръвни съставки, но трансфузионните центрове не могат да ги осигурят.
„Очакваме указание от министерството как да се действа, когато лечебните заведения имат нужда за определени оперативни интервенции от кръв и кръвни съставки, а центърът не може да ги осигури“.
От Министерството на здравеопазването вече обявиха намерение да работят за изграждането на обществен модел на доброволно кръводаряване, както и за цялостен преглед на нормативната уредба в областта на трансфузионната хематология.
Според статистика на Националния център по трансфузионна хематология за 2023 г. 83% от кръводаряванията са извършени от семейни и близки на пациенти, докато едва 17% са от доброволни кръводарители.
"За сравнение, в редица западноевропейски държави около 90% от кръводаряванията са от доброволни дарители. Българското общество е общество на криза и в България кръводарителите даряват от семейна криза до семейна криза“.
По думите на Тодоров проблемът не може да бъде решен единствено чрез промени в закона.
"Необходимо е да се промени и обществената нагласа към кръводаряването. При нас всеки месец организираме кръводарителски акции. Между 8 и 20 души даряват на такава акция, но фактът е, че около 80% са близки на хора, които имат нужда. Много често се включват и самите лекари и медицински сестри, за да се осигури тази кръв“.
Според Българската болнична асоциация трябва да се организират много по-мащабни кампании, които да насърчават доброволното кръводаряване. Поставя се и въпросът дали не трябва да бъдат обсъдени допълнителни стимули за хората, които даряват кръв доброволно.
„Това, разбира се, е въпрос на дискусии и сериозно обмисляне. Затова ние призоваваме министерството да събере лечебните заведения и центровете по трансфузионна хематология и да мислим как да се справим с тази криза. С административно решение кръвните банки няма да се напълнят“.
Според Иван Тодоров България има нужда от дългосрочна политика, която да изгради култура на доброволно кръводаряване – не само когато член на семейството или близък човек е в нужда, а и когато няма конкретна лична криза.
