От първата спасителна служба в света през 1896 г. до ПСС в България
28 август е обявен за Международен ден на планинското спасяване. Историята на първата подобна служба в света започва през 1896 г., когато лавина на австрийския връх Ракс отнема живота на трима души. След трагичния инцидент няколко клуба се обединяват в общо дружество и така е създадена „Alpine Rettungsausschuß Wien“. Днес планинските спасителни служби са част от системата за безопасност във всички планински страни.
При инцидент в планината сигналът до спасителната служба обикновено се подава на специално обособен спешен номер - практика, възприета в различни държави по света. Самите спасителни операции са свързани с работа в труднодостъпен терен и изискват използването на специализирана екипировка. При необходимост от откриване на пострадали или затрупани под лавина в спасителните дейности се включват и специално обучени кучета.
За преместването на пострадалите спасителите използват специални носилки. След това човекът обикновено се поставя върху вакуумен дюшек, който може да осигури допълнителна защита при костни счупвания.
Моделите за финансиране на планинските спасителни служби са различни - средствата могат да идват от държавата или от частни спонсори, а в случая с нашата ПСС спасителите работят на доброволни начала. Платени служби са характерни за райони с по-голяма необходимост от подобна дейност, сред които са Алпите, както и някои планински паркове и ски курорти. В доброволните екипи най-често се включват местни катерачи и гидове, които познават добре условията в съответния район. Нерядко дори платените спасителни служби обединяват усилията си с доброволни екипи.
В повечето държави по света планинското спасяване не се заплаща, като само на малко места спасителните служби определят цена за услугата. Сред изключенията е Швейцария, където разходите за спасителна операция са значителни и варират между 2000 и 4000 долара.
В България началото на Планинската спасителна служба е поставено през 1933 г., когато тя е основана от членове на Българския алпийски клуб (БАК), БТС, Юношеския туристически съюз (ЮТС) и Софийския ски-клуб.
През 1971 г. ПСС става член на Международната асоциация по планинско спасяване (ИКАР), което осигурява на организацията достъп до техниката и тактиката на алпийското планинско спасяване, методиката на съвременното обучение, както и до ефективни съоръжения и екипировка за спасителна дейност. Следват и важни стъпки в развитието на службата - през 1974 г. започва обучението на спасителни кучета за търсене на затрупани от лавини, а година по-късно, през 1975 г., е поставено началото на оказването на помощ по въздух с хеликоптер.
Днес Планинската спасителна служба има около 600 доброволни планински спасители, както и 45 щатни служители, с поддръжка на 5 денонощни поста. Допълнително между 30 и 50 сезонни спасители се включват през зимните четири месеца в по-големите ски центрове, където увеличеният брой туристи и скиори изисква адекватна професионална помощ.
Въпреки това държавната подкрепа за службата почти липсва. Доброволните планински спасители трябва да бъдат на разположение за спасителни акции 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, а половината от средствата за необходимата им екипировка осигуряват сами.
Липсата на необходимия хеликоптер остава сериозен проблем. Той би улеснил достъпа до труднопроходими терени и в някои случаи би могъл да бъде животоспасяващ, но засега остава неосъществена необходимост.
Подписаното наскоро споразумение с Авиоотряд 28 е важна стъпка в тази посока, тъй като ще даде възможност на планинските спасители да провеждат акции и по въздух.
У нас планинското спасяване е платено. Макар броят на застрахованите да се увеличава, все още има немалко случаи на пострадали без сключена планинска застраховка. Срещат се и ситуации, при които спасени туристи „забравят“ да заплатят за оказаната им помощ.
Преди да се отправите в планината, не пропускайте да се запознаете с препоръките на ПСС и да проверите прогнозата за времето.
