След раждането светът на жената се променя изцяло. Освен радостта, вълнението и любовта, много майки преминават и през период на силна емоционална уязвимост, за който често не са подготвени, пише "Пулс.бг".

В обществото все още съществува очакването, че появата на дете автоматично носи щастие и удовлетворение, но реалността невинаги изглежда така. За много жени първите седмици и месеци след раждането са изпълнени с тревожност, объркване, умора, плачливост и страх дали се справят. Именно тук е важно да направим разлика между нормалните емоционални колебания след раждане и следродилната депресия, която изисква внимание и подкрепа.

В първите дни след раждането голяма част от майките изпитват така наречения „бейби блус“. Това състояние се среща изключително често и е свързано с хормоналните промени, физическото изтощение и новата отговорност. Жената може да бъде по-чувствителна, лесно разплакваща се, раздразнителна или тревожна без ясна причина. Някои майки споделят, че се чувстват объркани от собствените си реакции, защото едновременно обичат бебето си и в същото време изпитват страх, напрежение или самота. Обикновено тези емоционални колебания отшумяват в рамките на две седмици, особено когато жената получава разбиране, почивка и подкрепа от близките си и най-вече от партньора си.

Често се случва да чувам от майки, че след като са родили, всички около тях са се интересували само как е бебето. Тези жени, може дори да чувстват вина, от собствените си усещания за пренебрегване, самота, объркване и дори тъга или гняв. Всъщност, ако жена в такава ситуация се чувства по този начин, това е напълно нормално и по никакъв начин не означава, че не обича или не приоритизира благосъстоянието на своето бебе. Дори напротив. Именно защото тя изцяло се посвещава на режима на детето си, се появява необходимостта, някой друг да обгрижи нея. Защото майката в този период жертва най-базовите си човешки нужди, а именно тези от сън, храна, вода и почивка. В първите седмици след раждането, майката не се храни, когато е гладна, нито се къпе, когато има нужда и не спи, когато е изморена. Всички тези базови потребности тя съобразява с режима на бебето, който се върти денонощно на всеки 3 часа. Точно затова е много важна подкрепата и помощта от партньора, именно в този период. Дори един обикновен въпрос като: „Как си ти?“ може да бъде достатъчен.

Проблемът идва, когато тъгата и тревожността не намаляват, а се задълбочават. Следродилната депресия не е каприз, слабост или неблагодарност. Това е реално психично състояние, което може да засегне всяка жена – независимо дали е чакала дълго бебето си, дали има стабилно семейство или предишен опит като майка. Често симптомите се появяват постепенно. Майката започва да губи желание за общуване, чувства се емоционално изчерпана, изпитва постоянна вина, че не се справя достатъчно добре, и има усещането, че е „лоша майка“. Някои жени описват състоянието си като живот на автопилот – грижат се за бебето, но вътрешно се чувстват празни и откъснати.

В практиката си съм наблюдавала, че майките рядко търсят помощ веднага. Причината често е страхът да не бъдат осъдени. За пример мога да дам майка, която ми сподели: „Всички около мен казваха колко трябва да съм щастлива, а аз плачех всяка вечер и се чувствах ужасно виновна.“ Именно чувството за вина е едно от най-тежките преживявания при следродилната депресия. Майката започва да сравнява себе си с другите жени, особено с идеализираните образи в социалните мрежи, където майчинството изглежда спокойно, красиво и леко. Това допълнително засилва усещането за провал.

Важно е близките да разпознават сигналите навреме. Ако жената е постоянно потисната, не може да спи дори когато бебето спи, изпитва силна тревожност, панически мисли, липса на интерес към ежедневието или усещане за безнадеждност, е добре да бъде насърчена да потърси професионална помощ. Понякога депресията се проявява и чрез раздразнителност, избухливост или емоционално отдръпване, а не само чрез тъга. Някои майки започват да се съмняват във възможностите си да се грижат за детето, а други изпитват натрапливи страхове, че нещо лошо ще се случи с бебето. Най-често може би съм наблюдавала при всички тях чувство на апатия.

Подкрепата на партньора и семейството има огромно значение. Вместо съвети от типа „стегни се“ или „всички минават през това“, много по-полезно е жената да чуе: „Искам да ти помогна, кажи ми, от какво имаш нужда“, „Разбирам, че ти е трудно. Искаш ли да поговорим затова“, „Забелязвам, че напоследък не се чувстваш добре. Искаш ли да си направим консултация със специалист?“. Понякога дори малки жестове като няколко часа сън, топла храна или възможност майката да остане сама със себе си за кратко могат да окажат огромен ефект върху психичното ѝ състояние.

В практиката си често напомням на родителите, че грижата за майката е грижа и за детето. Бебетата усещат емоционалното състояние на възрастните около себе си. Когато майката е изтощена и психически претоварена, връзката с детето също може да стане по-напрегната. Това не означава, че жената не обича бебето си. Напротив – много майки със следродилна депресия се стараят изключително много, но вътрешно страдат и се чувстват сами в преживяването си. Също така винаги трябва да се знае, че както всеки друг човек, така и майката може да даде на своето бебе толкова, до колкото и стига ресурса. В много случай, осбено в следродилния период, именно грижата за майката е нещото, което балансира и подобрява динамиката на цялото семейство.

Важно е да се знае, че следродилната депресия е лечима. С навременна психологическа подкрепа, разбираща среда и, при нужда, консултация с психиатър, жената постепенно може да възстанови емоционалния си баланс. Най-важното е проблемът да не бъде омаловажаван или скриван. Майчинството не изключва трудните чувства. Една жена може едновременно да обича детето си и да се чувства изтощена, тревожна или тъжна. Това не я прави лош родител, а човек, който има нужда от подкрепа.