Acibadem City Clinic

Мамография на всеки две години за жени 40–45 до 73–75 г.; всички институции трябва да действат съвместно, за да се въведе масов скрининг

Интервю за ТАРАЛЕЖ с д-р Гаврил Наков, специалист по образна диагностика в Acibadem City Clinic УМБАЛ Токуда, единственият български носител на Европейска диплома за образна диагностика на гърда (EBBI) и секретар на Българското дружество по образна диагностика на гърдата. Интервюто е проведено на 19 октомври — Международен ден за борба с рака на гърдата.

Въпрос: Д-р Наков, има ли реална скринингова програма за рак на гърдата в България?
Отговор: Трябва да започнем с няколко изяснения, за да може да отговорим адекватно на въпроса. Методът, с който основно се провежда скрининг за рак на гърдата, е мамографията, независимо дали става въпрос за дигитална мамография (т.нар. 2D мамография) или томосинтеза (т.нар. 3D мамография). В България съществува т.нар. опортюнистична скринингова програма за рак на гърдата. Тя включва основно пациенти, които по своя инициатива или по инициатива на лекуващия си лекар (в България това са личните лекари) отиват да си направят мамография. Други случаи са пациентки с симптоматика, които търсят изследване заради оплаквания.

Това не е типът скрининг, който трябва да развиваме и към който да се стремим. Повечето държави със скрининг за рак на гърдата провеждат т.нар. популационен (масов) скрининг — обхваща всички пациенти в определена възраст, които са без симптоматика, и те биват поканени на определен период от време, за да проведат мамография. Ако трябва да бъда абсолютно точен — за голямо съжаление в нашата държава не съществува реална скринингова, популационно базирана програма за скрининг на рак на гърдата.

Въпрос: Какво трябва да направи държавата, за да бъде програмата по-ефективна и всеобхватна?
Отговор: Всички институции, които са въвлечени в организирането на скрининг за рак на гърдата, трябва да работят съвместно и целенасочено, за да може да имаме популационен (масов) скрининг. За да имаме такъв скрининг, трябва да бъдат изпълнени много изисквания, като малка част от тях са следните:

1. Да бъде избрана адекватна популация пациенти, на които да бъде проведено изследването – обикновено изискванията са от 40–45 г. до 70–74 г.

2. Да бъде добре обяснено на пациентите причината за провеждането на скрининга и че участвайки, те помагат не само на себе си, а и на всички, които провеждат скрининг.

3. Да бъде избран адекватен метод – най-честият и основен такъв е мамографията.

4. Програмата да бъде лесно достъпна за всички, които искат да вземат участие.

5. Да има добре обучени специалисти.

6. Да бъде оценен рискът при всички пациенти и да бъде преценено, при нужда, да се направят допълнителни изследвания.

7. Да бъде организирана в определени за това центрове за скрининг, независимо дали са болници.

8. Да има задължително определени места, където при нужда да се продължи диагностиката или да бъдат насочени за лечение.

9. Да има задължителен контрол на качеството.

Изпълнението на тези изисквания за нормално функционираща популационно базирана скринингова програма би довело до по-добра ефективност и всеобхватност.

Въпрос: В България има ли достатъчно специалисти и добра база?
Отговор: Смятам, че има достатъчно специалисти, които да бъдат ангажирани в такава програма. Относно материалната база — за съжаление нямаме такава, която да покрива критериите за организиране на скринингова програма за рак на гърдата. Причините са много и не ми се иска да навлизам в детайли тук.

Въпрос: Какви са добрите практики от други страни, които можем да взаимстваме?
Отговор: Добрите практики съвпадат с изискванията за адекватен скрининг — да бъде масов, да се предлага на пациенти без симптоматика, да се оценяват рисковите фактори, да се използват правилните методи и да се предлагат допълнителни изследвания при пациенти с висок риск. Скринингът трябва да се провежда от адекватно обучени радиолози в специализирани центрове с добра база, да се популяризира и да се обясняват ползите от участието, както и да има задължителен качествен контрол.

Въпрос: Какви са базовите насоки за жени без симптоми — на каква възраст, колко често и какви изследвания?
Отговор: Всяка пациентка без симптоми на възраст между 40–45 и 73–75 години трябва да провежда мамография веднъж на всеки две години. Изследването може да бъде дигитална мамография (2D) или томосинтеза (3D). Това се отнася за пациенти с нормален риск.

При всяка мамография задължително трябва да се отбелязва структурата на гърдата (плътността). Ако пациентката е с изключително плътна структура (тип D), тя трябва да провежда магнитно-резонансна томография (ЯМР/МРТ) веднъж на 2–4 години или, ако това не е възможно, поне ехография на гърди едновременно с мамографията.

Пациентите с висок риск (генетична мутация, множество близки с рак на гърдата и др.) трябва да провеждат ежегодно ЯМР (който е основният метод за тези пациенти) и мамография. Ехографията е препоръчителна при млади пациентки — може да се прави веднъж годишно след 25–30-годишна възраст, ако нямат оплаквания.

Въпрос: Виждаме увеличение на случаите при по-млади пациентки — какво е обяснението?
Отговор: За съжаление случаите на рак на гърдата при по-млади пациентки наистина се увеличават. Част от причините е по-високият процент на откриване благодарение на развиващите се техники и повече изследвания, както и по-голямото количество информация, което имат пациентите. Друга важна причина е начинът на живот днес.

Други рискови фактори са: генетика, анамнеза за рак или определени доброкачествени лезии (например атипична дуктална хиперплазия), наднормено тегло и метаболитни промени, понижена физическа активност, хранителни фактори и алкохол, късно раждане, прием на хормони, липса на кърмене, ранно начало на менструацията (преди 12 г.), късна менопауза (след 55 г.) и повишена плътност на гърдите.

Въпрос: Навлиза ли изкуственият интелект в скрининга и по какъв начин?
Отговор: Изкуственият интелект навлиза много бързо и в скрининга за рак на гърдата. Той подобрява точността и специфичността при откриване на рак, включително при висока плътност, служи за триаж на пациенти и намалява броя изследвания, които радиолозите трябва да разглеждат. AI може да редуцира времето за разчитане на изследване (например при МРТ), да служи като предиктивен метод за изчисляване на риска и да подобрява диагностиката при пациенти с повишена плътност.

Имплементирането на AI може да стане в няколко направления: като заместител на единия лекар в двоен прочит, при триажиране на пациенти, за по-точно изчисление на риска, за по-точно диагностициране при повишена плътност и др.

Последвайте Таралеж в

Редактор

Радослав Петкашев

Журналист с над 15 години опит, преводач и театрален продуцент.