Велизар Шаламанов пред Таралеж: Има общ риск за България

Господин Шаламанов, какво означава за България  разполагането на американски самолети-цистерни на територията на авиобаза "Безмер"?

Това означава, че е дошло време споразумението от 2006 г. между България и нашия стратегически партньор САЩ да се използва за нещо съществено. Това съществено нещо е войната в Залива. Самолетите, които ще бъдат разположени в България, нямат пряко участие във военни действия, те са цистерни и служат за дозареждане на американски и други самолети във въздуха без да участват в бойни действия и без да са в района на бойните действия.

Те какви самолети зареждат във въздуха - граждански ли?

Зареждат бойни самолети, на които им трябва по-голяма продължителност на полета и прелитат от по-далечни бази от задачите, които изпълняват. Вероятно това се извършва в райони, които са близо до България, но далеч извън границата на страната.

Подобни американски самолети ще бъдат ли разположени в други Балкански страни? 

Най-вероятно такива самолети са разположени в Румъния и решението за това беше взето още в периода април-май. Сигурно има и в други страни, най-вероятно – в самите страни от Персийския залив. Това е въпрос на оперативно планиране и решение на американците – затова имат такива споразумения за сътрудничество в отбраната, за да разчитат на съюзници, на стратегически партньори, когато решават задача, свързана с техния национален интерес.
Споразумението е подписано от министър Ивайло Калфин по времето на правителството на Сергей Станишев, ратифицирано е от парламента.

Жители на Ямболско организират подписка срещу разполагането на тези военни самолети в района. Смятате ли, че управляващите ще вземат предвид мнението на хората?

Когато бях заместник министър на отбраната 1999 г. И се взимаха важни решения – и за осигуряване на въздушен коридор на самолети на НАТО над България с цел решаване на кризата в бивша СР Югославия, правителството на Иван Костов и президентът Петър Стоянов и парламентът, воден от Йордан Соколов, се справиха чудесно. Смятам, че този институционален опит не е загубен, въпреки че са минали толкова години.

Какви са рисковете за България в тази ситуация  с разполагането на логистични самолети на наша територия?

Има общ риск за България, която се намира в труден регион в едно несигурно време и при отсъствието на ясна стратегия за национална сигурност и институционална зрялост. Другият общ риск произтича от режима на аятоласите, който работи с проксита като Хизбула, Хамас, хутите. Има механизми, които са описани добре от Руслан Трад – за използване на всякакъв вид групи, включително и организиране на саботажи от престъпността. Тези рискове съществуват и без наличието на самолети на наша територия. Провеждайки своята дипломация, рано или късно ще бъдем обвинени в действия, които иранските власти не одобряват и ще използват своите заплахи. Това не може да бъде фактор, който определя нашата външна политика и политика за сигурност. Ние трябва да имаме способности, които минимализират рисковете и максимално да се възползваме от гаранциите, които ни дават членството в НАТО и в ЕС и стратегическото партньорство в САЩ. За целта трябва да има визия, стратегия, лидерство и единство в действията на институциите. За мен модел беше действията по време на кризата в бивша Югославия 1999 г. и трябва да се възползваме от този модел. Сега сме в много по-изгодна ситуация.

Какво значи да се възползваме от този модел?

Това включва ефективна работа на КСНС, Съвета по сигурност към Министерския съвет, обсъждане на важни въпроси - на Концепцията за национална сигурност, Военната доктрина, плановете за реформи в обществото...

Господин Шаламанов, помним, че тогава в Горна баня в една къща беше паднала ракета, военни медици обясняваха, че изстреляният бял фосфор и другите отрови, които се изляха над земята, постепенно навлизат в почвата и водите и сега вече са в плодовете. Това също ли е част от този опит?

Това също е част от този опит – когато има криза, когато има военен конфликт има реални рискове. Затова трябва да се изгражда този капацитет, да се отчитат различните рискове, да им се противодейства. Има неща, на които може да противодействаме и неща, на които не можем да противодействаме. Трябва да сме готови да управляваме последиците чрез институциите, които имаме. Така или иначе, онзи конфликт, който беше на нашите граници и както Вие казахте – падаха отломки от ракети не само в Горна баня, всичко това, независимо от сложността, беше овладяно и България не изпадна в дълбоко разделение, противопоставяне, а се придвижи през трудните стъпки да бъде днес член на НАТО, на ЕС и да имаме ясно стратегическо партньорство със съседи като Румъния, със страни като САЩ. Това е постижение. Това е модел, по който да се действа. Не може да изключим рисковете – има война в Персийския залив има война в Украйна в резултат на непровокираната руска агресия. Тези неща не можем да ги спрем, колкото и да искаме. Можем да действаме така, че да защитим сигурността и начина на живот на българите.

Как се защитава сигурността на България?

Сигурността на България се защитава с ускорена модернизация на Въоръжените сили, с работата на специалните служби и поставянето им под строг демократичен контрол, чрез активно използване на инструментите на НАТО. При недостиг на наши способности може да използваме способности от съюзниците по наше искане след консултации. Ускорената модернизация на армията зависи и от инструменти на ЕС – като безлихвени заеми с гратисен период, съвместни проекти. Това са механизмите, но те изискват ясна и последователна политика. Изискват политика на участие, а не – на неучастие. Вземане на решения, базирани на институционален подход и стратегия, а не транзакционна политика – отговаряне на силните и пренебрегване на по-слабите.

Казахте, че като укрепване на нашата сигурност може да има разполагане на съюзни сили. Какво означава това?

Това означава и на двустранна основа от САЩ може да поискаме усилване на нашата защита, и по линия на НАТО. Ако тези заплахи от Иран се оценяват като заплахи от нашите служби, ние може да поискаме консултации по чл. 4 от Пакта – консултации в рамките на НАТО. Така, както Полша поиска при навлизането на руски дронове. Когато тези заплахи бъдат споделени, когато бъдат отчетени разузнавателни данни от Турция, от САЩ, от Великобритания в рамките на НАТО – ако се прецени, че заплахите са реални, няма проблем с цистерни, базирани на кораби в Средиземно море или разполагане на системи в България, Турция, Румъния да бъде засилена нашата противоракетна отбрана. Това са военно-технически въпроси, които се обсъждат при закрити врати.
На гражданско и политическо ниво трябва да е ясно – тази заплаха реална ли е, или не. Ако е реална и нямаме способност да я отразим, трябва да се консултираме с НАТО. Ако тя не е реална, нашият президент след КСНС трябва да каже, че тя е нереална, че е опит за сплашване, за всяване на разделение, за провокиране на саботажни действия, но имаме капацитет да ги неутрализираме и гражданите не трябва да се безпокоят.
Живеем в несигурен свят. От премиера Румен Радев има заявка за тотална промяна в политиката, има отделни действия за помощта за  Украйна, самолетите на САЩ. Това не може да продължи по този начин. Трябва ни заседание на КСНС и цялостна стратегия, ако не – временна визия за външна политика и за политика на сигурност, която да има максимално съгласие от парламента и да се следва синхронизирано от правителството. Иначе това е най-големият риск за развитието на България. 

Как ще коментирате изказването на говорителя на Външното министерство на Иран, който предупреждава българските управляващи, че „всяка дейност, която улеснява американските атаки срещу Иран би се равнявала на съучастие, което той описва като агресия и военни престъпления“?

Като пряка заплаха, която трябва да се отчита, но в никакъв случай тази заплаха не бива да е основният фактор на нашата политика. Ако ние управляваме нашата политика от заплахи и страх, никога няма да бъдем свободни, проспериращи граждани на Европа.