ТАРАЛЕЖ

Не е тайна, че огромна част от българите избират да се лекуват в Турция, Германия, Австрия или други европейски държави, дори когато става въпрос за процедури, които на теория могат да бъдат извършени у нас

През последните години в публичното пространство все по-често се говори за здравния туризъм като за „златна възможност“ за България. Представя се тезата, че страната ни може да се превърне в регионален лидер и да привлича чуждестранни пациенти, които да съчетават лечение със свободно време и почивка. Като председател на Българската Асоциация за Туризъм аз винаги съм подчертавал, че туризмът трябва да бъде национален приоритет, но също така съм категоричен, че приоритетите трябва да бъдат реалистични, базирани на налични ресурси и капацитет, а не на пожелания и красиви лозунги.

В рамките на последните години многократно съм изразявал позицията си, че в близките 5–10 години България не може да мечтае здравният туризъм да бъде водещо направление. Причините за това не се крият в липсата на добри лекари – напротив, българските специалисти често са с изключителна подготовка, но системата, техниката и организацията на здравеопазването са далеч от нивата, необходими за изграждане на конкурентен международен продукт.

Не е тайна, че огромна част от българите избират да се лекуват в Турция, Германия, Австрия или други европейски държави, дори когато става въпрос за процедури, които на теория могат да бъдат извършени у нас. Това не е липса на доверие в лекарите, а резултат от системни проблеми – недофинансиране, остаряла техника, административна тромавост и недобре развита инфраструктура за прием на чуждестранни пациенти.

Именно затова, когато се говори за „приоритети“ в туризма, здравният туризъм трябва да се разглежда не като водещо направление, а като допълващ елемент към вече силните и установени форми – културен, исторически, поклоннически, морски и зимен туризъм.

Състоянието на здравеопазването в България: защо не можем да бъдем лидер в здравния туризъм

За да има една държава устойчив продукт в сферата на здравния туризъм, трябва да са налице три основни компонента:

1. Съвременна медицинска техника и инфраструктура
– болници с модерно оборудване, операционни, центрове за диагностика и лечение на световно ниво.

2. Система за обучение и специализация на кадри
– лекари и медицински персонал, които да поддържат и надграждат своята квалификация, обучавани в държави-лидери.

3. Маркетинг и доверие на международния пазар
– изградена репутация, доказани резултати и капацитет за обслужване на чуждестранни пациенти.

Къде е България спрямо тези критерии?

Медицинска техника – макар някои частни болници да инвестират в ново оборудване, масово държавните лечебни заведения работят с апаратура на повече от 15–20 години. За сравнение – в Германия или Турция обновяването на техниката е цикъл на всеки 5 години.

Кадри – българските лекари са на високо ниво като знания, но голяма част от тях емигрират. По данни на Българския лекарски съюз, за последните 10 години над 5000 лекари са напуснали страната, за да работят в чужбина.

Международен имидж – България е позната като дестинация за евтин морски и зимен туризъм, но не и като дестинация за висок клас медицински услуги. За да се промени това, са необходими десетилетия последователна работа.

Сравнение с Турция

Турция днес е сред световните лидери в здравния туризъм. Това не е станало за една нощ. В продължение на 20 години държавата инвестира милиарди в модерни болници, привличане на специалисти от чужбина и изграждане на система, която да обслужва международни пациенти. Едва след това започнаха да обучават лекари от други държави и да изнасят своето ноу-хау.

България е на светлинни години от този модел. Очакванията, че за 5 години ще настигнем държави като Турция или Германия, са нереалистични. Ето защо моята позиция, която съм изразявал неведнъж в медии и форуми, е ясна:

Здравният туризъм в България може да съществува, но не като водещо направление.

Приоритет трябва да бъдат направленията, които изискват минимални усилия и стъпват върху вече налични ресурси:

Културен туризъм – България е една от най-старите държави в Европа, с уникално културно наследство.

Исторически туризъм – тракийски гробници, антични градове, крепости и археологически обекти.

Поклоннически туризъм – Рилският манастир, Бачковският манастир и десетки свети места.

Морски и зимен туризъм – най-познатите и печеливши форми за страната.

Към тях могат да се добавят и по-нишови направления – винен туризъм, приключенски туризъм, СПА – които да служат като допълващ елемент.
България – какво можем да развиваме сега и как здравният туризъм да бъде допълнение

В своите интервюта и публикации многократно съм казвал, че България разполага с уникални ресурси, които можем да развиваме веднага и без огромни инвестиции в инфраструктура. Това са направления, които вече имат своята аудитория, доказана трайност и потенциал за растеж:

1. Културен и исторически туризъм

Страната има хилядолетна история – тракийски гробници, антични градове като Плиска и Преслав, средновековни крепости.

В едно от интервютата ми подчертах: „Туризмът трябва да стъпва върху това, което сме наследили. България може да се продава чрез историята и културата си.“

Според Националния статистически институт (НСИ), около 25% от чуждестранните туристи в България посещават страната именно заради културно-историческите обекти.

България е сред водещите православни дестинации на Балканите по отношение на поклоннически туризъм.
Рилският манастир, Бачковският манастир, Троянският манастир привличат хиляди чужденци годишно.

В свое интервю за местно издание казах: „Поклонническият туризъм е не само духовен, но и икономически ресурс, който можем да развиваме с малки инвестиции и голям ефект.“

Черноморието ни е познато и ценено в цяла Европа, а зимните курорти като Банско и Пампорово имат изградена инфраструктура.

Това са направленията, които осигуряват постоянен поток на туристи и формират базата, върху която може да се добавят други нишови продукти.

Здравният туризъм може да бъде като допълваща ниша.

След като вече имаме утвърдени направления, здравният туризъм трябва да се разглежда като допълнение, а не като водещо направление.

Например, СПА и балнео туризмът може да се интегрира към морския и зимния туризъм. Минералните извори в Сандански, Велинград, Хисаря и други могат да се предлагат като пакет с почивка, без да се очаква, че България ще привлече пациенти за сложни хирургични интервенции.

Детокс и wellness туризмът – комбинация от здравословна храна, природни ресурси и леко медицинско наблюдение, неинвазивни терапии и програми за релакс.

Както съм казвал: „Здравният туризъм е възможен, но първо трябва да развием културния и морския туризъм, защото това ни носи реални приходи, а след това можем да добавяме нови продукти.“

Други нишови форми на туризъм са винения туризъм .

България има силна винена традиция. Региони като Пловдивско, Мелник и Сандански предлагат уникални дегустации и винени турове.

В интервю за Jultopave споделих: „Винен туризъм може да стане визитната ни картичка, ако го комбинираме с култура и гастрономия.“

Приключенски туризъм (adventure tourism) също е нишов туризъм. 

Планински преходи, рафтинг, парапланеризъм, каяк и алпинизъм.

Подходящо за млади туристи и хора, търсещи активна почивка.

Гастрономически туризъм също е допълваш нишов туризъм. 

Свързано с локални продукти, ферми и традиционни рецепти.

Може да се комбинира с винен и културен туризъм.

Нека видим статистиката за международни пациенти и здравния туризъм

За да се види реалният потенциал на България в здравния туризъм, няколко кратки цифри:

Над 200 000 българи годишно пътуват за лечение в чужбина (Турция, Германия, Австрия, Унгария).

Основни причини са  сложни операции, онкология, стоматология, специализирани диагностични процедури.

Чуждестранни пациенти в България: приблизително 10 000–15 000 на година, като предимно това са съседни балкански страни.

Тези данни показват, че за момента пазарът на здравен туризъм е нишов и не може да се счита за водещ, особено ако целта е да се конкурираме с държави като Турция, която привлича стотици хиляди пациенти годишно.

След като направим анализ на силните страни и наличните ресурси, стратегията ни трябва да бъде поетапна:

 Първият  етап (1–3 години)

Развитие на културния, историческия, поклонническия, морския и зимния туризъм.

Инвестиране в маркетинг и дигитални платформи за привличане на туристи.

Подобряване на качеството на услугите в СПА и балнео центровете.

 Втория  етап  (3–7 години)

Разширяване на нишови форми: винен, гастрономически и приключенски туризъм.

Интегриране на леки медицински услуги като допълнение – wellness, детокс, рехабилитация.

Стимулиране на частни инвестиции в модерна техника и обучение на кадри.

Третия етап (7–10 години)

Постепенно развитие на високоспециализиран здравен туризъм, след изграждане на инфраструктура и международно доверие.

Създаване на програми за обучение на специалисти и износ на знания.

България вече може да бъде конкурентна в определени медицински ниши, но не в цялостен мащаб.

Както съм казвал пред медиите: „Не можем да строим кула от мечти върху пясък. Първо трябва да изградим основата – това са култура, история, море и планини. След това можем да надграждаме.“

Как да направим така че,  здравният туризъм да  може да бъде добавен към вече съществуващите продукти

След като вече имаме утвърдени направления – културен, исторически, поклоннически, морски и зимен туризъм – здравният туризъм може да се интегрира като допълнителен продукт, а не като самостоятелна водеща линия.

Възможни интеграции са  балнео и СПА пакети например.

България има над 600 минерални извора. Вече съществуващи курортни зони като Велинград, Сандански и Хисаря могат да предлагат пакетни услуги: настаняване + спа + леко медицинско наблюдение.

Целта е да се създаде допълнителна стойност за туриста, а не да се конкурираме с клиники за сложни операции.

 Детокс и wellness програми също са възможен сценарий.

Комбинация от здравословно хранене, активности на открито и рехабилитационни процедури.

Може да се интегрира с морски туризъм (например – седмица край морето с терапии за релакс и профилактика).

 Профилактични и рехабилитационни пакети за чужденци е също една прекрасна възможност за развитие. 

Например пакет за лекари и специалисти от съседни държави, които искат кратки програми за рехабилитация или профилактика.

Това не изисква сложни хирургични процедури, а минимални инвестиции и квалификация на персонала.

Предимства на този подход са използваме вече съществуваща инфраструктура и ресурси.

Не изискваме големи инвестиции за високо специализирани клиники.

Създаваме допълнителен приход за курортите и хотелиерския бизнес.

Постепенно изграждаме доверие и имидж за България като дестинация за здравословен и профилактичен туризъм.

Да обърнем внимание на успешни европейски модели и какво можем да научим.

Да започнем с Унгария – балнео и СПА туризъм

Унгария привлича около 3 милиона туристи годишно именно заради минералните си извори.

Държавата е интегрирала балнео туризма към културен и гастрономически туризъм, а високоспециализирани медицински услуги са само част от портфолиото.

Урока за България е  започне с наличното, изгражди доверие и след това да награди с специализации.

Да погледнем и  Германия – комбиниране на медицински услуги с wellness

Германските клиники предлагат пакети за профилактика, рехабилитация и wellness услуги.

Повечето чуждестранни пациенти са от съседни държави и се обслужват с високи стандарти за безопасност и комфорт.

Урока тук  за България е  качеството и организацията са по-важни от бързо разрастване.

Обръщаме поглед към съседна Турция – мащабен здравен туризъм

Турция е водеща за хирургични процедури и високоспециализирани интервенции.

Постигнала е това чрез 20-годишни инвестиции, обучение на кадри и агресивен международен маркетинг.

Урок за България тук е че, за да се конкурираш в тежката категория, са нужни десетилетия, огромни инвестиции и системен подход.

Именно заради това  България трябва да планира реалистични цели.

Не трябва да претендираме за лидерство в здравния туризъм за 5–10 години.

Първо  трябва да изградим  доверие чрез културни, морски и зимни продукти, комбинирани с wellness и СПА.

България трябва да се рекламира като дестинация за здравословен, профилактичен и релаксиращ туризъм.

Трябва да използваме дигитални канали, международни изложения и партньорства с туристически агенции.

Нужни са ни инвестиции в инфраструктура и персонал като и подобряване на СПА, рехабилитационни и wellness центрове.

Особено важно е обучението  на кадри за работа с чуждестранни туристи.

Нужно е да работим за създаване на интегрирани пакети като :

Морски + СПА + лековити процедури.

Културен + винен + wellness туризъм.

След 7–10 години, при създадена база от доверие и качествена инфраструктура, България може да започне да развива по-високо специализирани медицински услуги.

Моята позиция остава последователна: не можем да строим здравен туризъм като водещ приоритет без да имаме солидна база, без години на системни инвестиции и обучение на кадри.

В интервюта през годините многократно съм подчертавал:

 „Здравният туризъм трябва да бъде прилаган към вече съществуващи и доказани направления – културен, морски, зимен туризъм. Другото е мечта, а не стратегия.“

Системата на здравеопазване в България не позволява за момента да се конкурираме с Турция, Германия или Австрия, но имаме ресурси да бъдем регионален лидер в комбиниран туризъм – култура, история, поклонничество, море и планина, надграждани с wellness, СПА и балнео услуги.

Едва след изграждане на тази база България може постепенно да добавя специализирани медицински услуги и да се позиционира като дестинация за здравен туризъм в нишов мащаб.

Така се гарантира устойчив растеж, реални приходи и международно доверие – без да се разчита на илюзии за бърз успех.

Д-р Ивелин Кичуков

Последвайте Таралеж в

Редактор

Таралеж ПК