Харвардско изследване: след полунощ умът става по-тъмен и по-рисков
Науката обяснява защо след полунощ идват най-мрачните мисли
Нов анализ на учени от Харвардския университет потвърждава, че човешкият мозък претърпява съществени промени във функционирането си след полунощ. Според изследователите, в късните часове на нощта негативните емоции придобиват по-голямо влияние, а рационалната мисъл и самоконтролът отслабват. Това състояние, описано като „умът след полунощ“, може да повиши вероятността от импулсивни и рискови действия, включително употреба на наркотици, преяждане и дори самоубийство.
Хипотезата за „умът след полунощ“ се основава на идеята, че циркадният ритъм – естественият 24-часов цикъл на активност в човешкия организъм – диктува не само физиологичните, но и психическите процеси. През деня мозъчната активност е насочена към бдителност и концентрация, докато нощем тялото се подготвя за сън и възстановяване. Когато този баланс бъде нарушен, например при безсъние или нощна работа, настъпват отклонения в когнитивната и емоционалната регулация.
„Има милиони хора, които остават будни през нощта, и има достатъчно доказателства, че техният мозък не функционира така ефективно, както през деня“, коментира неврологът проф. Елизабет Клерман от Харвардския университет. Според нея нощната активност активира мозъчни механизми, които усилват възприемането на заплахи и отрицателни стимули – механизъм, имал еволюционна стойност за оцеляването, но днес често води до саморуйноващи поведения.
Изследванията показват, че рискът от самоубийство между полунощ и 6:00 ч. сутринта е три пъти по-висок в сравнение с останалите часове на денонощието. Учените подчертават необходимостта от по-задълбочено изучаване на връзката между циркадните промени, лишаването от сън и обработката на възнагражденията в мозъка, особено при хора, работещи на смени – пилоти, лекари, охранители и др.
Според авторите на изследването бъдещите проучвания трябва да се съсредоточат върху идентифициране на невробиологичните механизми, които стоят зад тези нощни промени. Подобни данни биха могли да имат ключово значение за разработването на ефективни стратегии за превенция на рисковото поведение и психичните разстройства, свързани с хроничната нощна будност.
Коментари (0)