Как инфлацията, догонването и регионалните различия оформят картината на доходите в Европа

България отчита най-висок ръст на реалните заплати в Европейския съюз за периода 2020-2025 г., достигайки 37,4%, което я поставя на първо място сред всички държави.

Средните почасови брутни възнаграждения в ЕС са се увеличили от 21,5 евро през 2020 г. до 26,2 евро през 2025 г., което означава номинален ръст от 21,9%, но този показател не отчита инфлацията.

За същия период цените на стоките и услугите са нараснали с 25,6%, което води до реален спад на заплатите с около 3% и съответно намаляване на покупателната способност в ЕС.

В Европа тенденциите са разнопосочни: в 12 от 30 държави реалните доходи намаляват, а в 18 се увеличават.

България е безспорен лидер с най-силен реален ръст – 37,4%.

След нея се нареждат Сърбия (25,4%), Хърватия (21,1%) и Литва (21,1%), всички с ръст над 20%.

Още държави като Румъния (19,7%), Унгария (18,8%) и Полша (17,8%) също отбелязват значително повишение.

В еврозоната също има растеж, но по-умерен – Словения (14,4%), Латвия (10,6%) и Гърция (8,6%).

В половината европейски държави промените в реалните заплати остават ограничени – между -5% и +5%.

Големите икономики са на загуба

Всички четири най-големи икономики в ЕС отчитат спад на реалните заплати.

Италия е най-засегната с -9,2%, следвана от Испания (-5,9%), Германия (-3,2%) и Франция (-3,3%).

Италия регистрира и най-големия спад в цяла Европа.

Наблюдаваните различия се влияят и от данъчната политика, тъй като данните са за брутни възнаграждения – по-ниските данъци увеличават нетния доход, а по-високите го намаляват.

Растежът на заплатите зависи не само от инфлацията, но и от стартовото ниво – явление, известно като „ефект на догонването“.

Номиналният ръст трябва да изпреварва инфлацията, за да има реално увеличение.

България, с най-ниски заплати в ЕС, има по-голям потенциал за бърз растеж – например увеличението от 5,7 до 10,5 евро е по-лесно достижимо, отколкото от 28,6 до 34,5 евро в Германия.

Няколко държави отчитат номинален ръст на заплатите над 60% за периода.

България (84,2%), Унгария (82,7%) и Румъния (73,1%) са лидерите, но същевременно инфлацията в тези страни също е висока.

В други държави като Италия (9,5%), Малта (13,3%) и Франция (14,1%) ръстът на заплатите не компенсира инфлацията.

Разликите в заплатите между европейските държави остават огромни и устойчиви.

През 2025 г. България има най-ниската средна почасова заплата – 10,5 евро, докато Люксембург е с най-висока – 49,7 евро.

По правило Западна и Северна Европа остават с най-високи доходи, а Източна Европа – с най-ниски.

Сред големите икономики Германия предлага най-високи заплати (34,5 евро), докато Испания е най-ниско в тази група (19,5 евро).