България не влиза в еврозоната „по спешност“, а след дълъг процес на финансова стабилизация и институционална подготовка. Това подчерта управителят на БНБ Димитър Радев по време на събитие на Атлантическия съвет във Вашингтон, организирано в рамките на пролетните срещи на Международния валутен фонд и Световната банка.

По думите му дисциплината, последователната подготовка и доверието в институциите са трите основни фактора, които ще определят доколко успешно България ще приеме еврото. „Единната валута не създава доверие – тя го затвърждава“, заяви Радев, като подчерта, че страната извървява този път от десетилетия.

Според него именно валутният борд е поставил основата на стабилна финансова политика, която поддържа едни от най-ниските нива на публичен дълг в Европейския съюз. Като ключови стъпки по пътя към еврозоната той посочи и участието на България във валутния механизъм ERM II и в Банковия съюз на ЕС – инструменти, които са помогнали за синхронизиране на икономическите политики и засилване на банковия надзор.

Радев акцентира и върху значението на общественото доверие, като отбеляза, че прозрачната комуникация с бизнеса, академичните среди и неправителствения сектор е била решаваща за подкрепата към процеса. Според него приемането на еврото е не само икономически, но и институционален тест за стабилността на държавата.

В рамките на дискусията експерти коментираха и перспективите пред разширяването на еврозоната. Отбелязано беше, че интересът към единната валута се засилва и извън държавите членки, а решаващи фактори остават политическата воля и общественото съгласие.

По-рано Радев посочи и пред „Ройтерс“, че ефектът от въвеждането на еврото върху инфлацията е ограничен, като подчерта, че България влиза в еврозоната със стабилни макроикономически показатели и сравнително нисък публичен дълг.