Бизнесът на бунт срещу "справедливите цени": 15 организации искат методиката да бъде преработена

Недоволството срещу предложената от Министерството на икономиката методика за определяне на "справедливи цени" на основни хранителни стоки се разраства. В писмо до вицепремиера и министър на икономиката Александър Пулев 15 браншови организации предупреждават, че предложеният модел е практически неприложим и може да създаде сериозни проблеми за хранителната индустрия и свободния пазар.

Сред организациите, застанали зад позицията, са представители на месопреработвателите, производителите на олио, захар и безалкохолни напитки, хлебари, мелничари, свиневъди, птицевъди и преработватели на плодове и зеленчуци.

Те настояват Министерството на икономиката да ревизира подхода си, като предупреждават, че в сегашния си вид методиката представлява прекомерна намеса на държавата в ценообразуването.

Бизнесът: Формулите не отчитат реалните разлики между продуктите

Една от основните критики е, че предложените формули не отчитат достатъчно качеството, произхода, характеристиките, иновациите и добавената стойност на отделните продукти.

Според бизнеса това може да постави в по-неблагоприятна позиция производителите на по-качествени и по-скъпи стоки и да стимулира предлагането на по-евтини продукти.

На 7 септември изтича срокът за общественото обсъждане на проекта, а организациите настояват той да бъде оттеглен или сериозно преработен и изчисленията да се основават на проверими данни.

Методиката предвижда показатели като "локална себестойност", "европейски паритет", "дисконт" и "справедлив брутен марж".

Един ориз, но поне шест разновидности

Сред спорните моменти е начинът за изчисляване на т.нар. "локална себестойност". За целта се използват цени на едро на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, които обаче са обобщени по продуктови категории.

Браншовите организации посочват, че по този начин не се отчитат различните разновидности, качество и марки на конкретните артикули. Като пример дават ориза, при който има поне шест вида, както и различните видове боб, месни разфасовки и млечни продукти с различна масленост.

Според тях използването на толкова обобщена информация може да доведе до изкривяване на реалната стойност на конкретния продукт, който достига до потребителя.

Спор и за най-ниската цена

Сериозни възражения предизвиква и предложението всеки търговец да декларира т.нар. "цена котва" - най-ниската цена за конкретен продукт, която да участва при определянето на справедливата стойност.

Според бизнеса това може да даде предимство на собствените марки на големите търговски вериги и да стимулира използването на изкуствено евтини продукти "примамки", които да понижават изчислената справедлива стойност.

Затова организациите предлагат за "котва" да се използва най-потребяваният, а не най-евтиният продукт в съответната категория.

Български цени по френски модел

Критики има и към начина, по който се формира "справедливият брутен марж". Според организациите в проекта се използват елементи от френския модел, без достатъчно да бъдат отчетени различията между икономическите условия във Франция и България.

Друг спорен момент е използването на частни и платени бази данни за част от параметрите. В позицията са посочени данни на McKinsey за целевия EBIT и NielsenIQ за европейските цени на дребно.

Бизнесът възразява, че засегнатите предприятия нямат свободен достъп до тези бази и съответно не могат самостоятелно да проверят част от данните, върху които биха се основавали изчисленията.

Най-сериозният спор - отклонението от 10%

Особено притеснение предизвиква предложението за 10% диапазон на отклонение от определената "справедлива стойност", над който търговецът да попада под наблюдение.

Според 15-те организации подобен механизъм може да се превърне в косвен инструмент за държавна намеса в цените и затова настояват той да отпадне.

Възражения има и срещу сравнението с цените на аналогични продукти в други държави от ЕС. Бизнесът посочва, че не са достатъчно ясни критериите за избора на държавите, които ще служат за сравнение, а различният подбор може да промени крайния резултат.

Може ли "справедливата цена" всъщност да вдигне цените?

Браншовите организации предупреждават и за потенциален обратен ефект. Според тях ежедневното публикуване на цените на конкретни артикули може да създаде прекомерна прозрачност между конкурентите.

Освен това е възможно определената от държавата "справедлива стойност" да се окаже по-висока от цената, на която даден търговец вече продава продукта.

В такъв случай, предупреждава бизнесът, механизмът, създаден с идеята да следи цените, би могъл да създаде ориентир за тяхното повишаване, вместо да доведе до поевтиняване.

Това обаче е позиция и предупреждение на 15-те браншови организации, а не установен резултат от прилагането на методиката, която към момента е на етап обществено обсъждане.