България е втора в ЕС по дял на домакинствата с просрочени жилищни разходи, а близо 35% от населението живее в пренаселени домове
Разходите за жилище продължават да бъдат сериозна тежест за българските домакинства, въпреки че страната е сред държавите в Европейския съюз с най-голям дял хора, живеещи в собствен имот. Данните на Евростат показват, че 18,8% от домакинствата у нас имат просрочени задължения за битови сметки, наем или ипотека.
Това поставя България на второ място в ЕС, като по-висок дял е отчетен единствено в Гърция - 47,3%. Средното равнище за Европейския съюз е значително по-ниско - 9,3%.
След България се нареждат Румъния с 14,4% и Кипър с 14,3%. Най-малък е делът на домакинствата с подобни затруднения в Нидерландия - 2,6%, Чехия - 2,9%, Белгия - 4,6%, и Италия - 5%.
Над една пета от доходите отиват за жилището
Въпреки сравнително ниските наеми и битови разходи спрямо част от останалите европейски държави, ниските доходи превръщат плащането на разходите за дома в сериозно финансово натоварване за много българи.
Средно домакинствата в ЕС отделят 19,7% от разполагаемия си доход за жилище. В България делът е 21,2%, въпреки че голяма част от населението живее в собствен имот и не плаща наем.
Друг показател на Евростат проследява домакинствата, при които жилищните разходи надхвърлят 40% от доходите. В България 8,5% от хората в градовете попадат в тази категория.
В селските райони ситуацията е значително по-тежка - 14% от домакинствата отделят над 40% от доходите си за жилищни разходи. По този показател България е сред най-засегнатите държави в ЕС, след Гърция и Малта.
Близо 35% от българите живеят в пренаселени жилища
Финансовата тежест не е единственият проблем. 34,9% от населението на България живее в жилища, определяни като пренаселени, при средно около 17% за ЕС.
По-високи стойности са отчетени единствено в Латвия - 40,9%, и Румъния - 40%. В другия край на класацията са Кипър с 2,2%, Малта с 2,4% и Нидерландия с 3,8%.
За пренаселено се приема жилище, в което броят на стаите не отговаря на размера и състава на домакинството според критериите на европейската статистика.
Същевременно само 13,7% от българите живеят в жилища, които са по-големи от необходимото за съответното домакинство, при средно 33,3% за ЕС.
Всеки пети не може да поддържа подходяща температура у дома
Друг тревожен показател е възможността на домакинствата да отопляват или охлаждат достатъчно жилищата си. В България 20,7% от населението няма финансова възможност да поддържа адекватна температура у дома.
Това поставя страната сред трите най-засегнати в Европейския съюз, непосредствено след Испания и Португалия, където делът е по 20,8%. Средното равнище за ЕС е 10,6%.
Над 86% от българите живеят в собствен имот
На този фон България остава сред европейските държави с най-висок дял на собствеността върху жилищата. 86,1% от населението живее в собствен дом, докато средното за ЕС е 69%.
По-високи стойности има в Румъния - 96%, Словакия - 94%, Хърватия и Унгария - по 91%, както и в Литва и Полша.
По отношение на типа жилище 52,9% от българите живеят в къщи, а 46,7% - в апартаменти.
Данните очертават своеобразен жилищен парадокс - огромното мнозинство от българите притежават дома, в който живеят, но страната остава сред първите в ЕС по просрочени сметки, пренаселеност и невъзможност за поддържане на подходяща температура в жилището.