Киноцентърът не е терен: какво ще се случи с „Бояна“ след 17 ноември

Бъдещето на Киноцентъра в Бояна отново се превърна в обществен въпрос. Днес, 7 септември, представители на българската киноиндустрия и независимия културен сектор организират протест под надслов „Киноцентърът не е терен“. На 8 септември темата ще бъде продължена с пресконференция в Националния пресклуб на БТА.

Причината е 17 ноември 2026 г., когато изтича 20-годишното ограничение за разпореждане с недвижимите имоти, заложено при приватизацията на „Бояна филм“. Важно е уточнението, че на тази дата не изтича самият приватизационен договор, а конкретно ограничение, свързано с имотите.

Сдружение „Независим културен сектор“ и Алиансът на независимите продуценти предупреждават, че след отпадането му значителна част от територията и сградния фонд могат да останат без достатъчно ясни гаранции, че ще запазят предназначението си за филмово производство.

Организаторите настояват държавата да извърши пълна независима проверка на изпълнението на приватизационните ангажименти – включително инвестициите и задълженията, свързани с производството на българско игрално и анимационно кино. На 18 август те са изпратили отворено писмо до президента и министър-председателя.

От „Ню Бояна филм“ категорично отхвърлят твърденията за предстояща продажба, раздробяване на активите или превръщане на терена в жилищен комплекс.

В разпространена на 6 септември официална позиция собствениците заявиха, че през годините са отказвали предложения за придобиване на киноцентъра или на части от него и че намерението им е той да продължи да работи като едно от водещите филмови студиа в Югоизточна Европа.

Финансовият директор Калина Котас съобщи пред БНР, че се водят разговори за преструктуриране на капитала. По думите ѝ Ярив Лернер иска да придобие част или всички дялове на останалите съдружници, но дружеството не се продава. Тя посочи още, че се изгражда нов декор за предстояща продукция на Netflix и се планира нов снимачен павилион с площ 1390 квадратни метра. Името на проекта на Netflix засега не е обявено публично.

Какво е заснето в Бояна

Спорът не е само за земята в подножието на Витоша. В продължение на десетилетия „Бояна“ изгражда професионални екипи, техническа инфраструктура и международна репутация, които не могат да бъдат преместени или възстановени толкова лесно, колкото една сграда.

Според официалната филмография на студиото през годините там са обслужвани стотици продукции. Сред най-разпознаваемите са поредицата „Непобедимите“, „Рамбо: Последна кръв“, „Хелбой“, „300: Възходът на една империя“, „Конан Варварина“, „Черната далия“, „Код: Олимп“, „Код: Лондон“, „Код: Ангел“, „Бодигардът на убиеца“, „Механикът: Възкресение“, „Криминален“, „Пътят обратно“, „Ловецът убиец“ и „Кон-Тики“.

В Бояна са работили продукции с участието на Силвестър Сталоун, Арнолд Шварценегер, Джейсън Стейтъм, Антонио Бандерас, Морган Фрийман, Джерард Бътлър, Салма Хайек, Пенелопе Крус и редица други международни звезди.

Сред по-новите заглавия, които самото студио включва във филмографията си, са „Young Woman and the Sea“ на Disney, „Hellboy: The Crooked Man“, „Subservience“, „Shadow Land“, „Bagman“, четвъртият филм от поредицата „Непобедимите“, „Icefall“ и новата версия на „Red Sonja“.

Това не означава непременно, че всяка сцена от всички тези филми е заснета изцяло на територията на киноцентъра. При част от проектите студиото предоставя павилиони и декори, а при други – техника, екипи, визуални ефекти, постпродукция или цялостно производствено обслужване.

Повече от павилиони и декори

Комплексът заема приблизително 30 хектара и разполага с десет оборудвани снимачни павилиона, строителни ателиета, костюми, реквизит, снимачни автомобили, звукова и видеопостпродукция, визуални и специални ефекти и motion capture възможности.

Особено ценна е подводната снимачна база, завършена през 2018 г. Басейнът е с размери 20 на 20 метра и дълбочина 6 метра и според студиото е сред големите съоръжения от този тип в Европа.

Киноцентърът притежава и постоянни външни декори, пресъздаващи улици от Ню Йорк, Лондон, Близкия изток и античния свят. Римският комплекс заема около 14 000 квадратни метра и включва колизеум с височина 25 метра. Това позволява на продуцентите да заснемат различни градове и исторически епохи, без да изграждат всичко отначало.

Истинският капитал обаче са хората – оператори, художници, сценографи, каскадьори, гримьори, костюмери, строители на декори, осветители, специалисти по звук, визуални ефекти и постпродукция. Една голяма чуждестранна продукция оставя средства не само в студиото, а и в транспортни компании, хотели, ресторанти, строителни фирми и десетки малки доставчици.

Големият потенциал и силната регионална конкуренция

Бояна има възможност да бъде не просто снимачна площадка, а регионален център за цялата производствена верига – от сценария, кастинга и изграждането на декорите до снимките, визуалните ефекти, звука и крайната постпродукция.

България предлага 25% възстановяване на допустимите разходи за международни филмови и телевизионни продукции. През 2026 г. максималната помощ за един проект беше увеличена от 1 на 5 млн. евро, а общият годишен бюджет на схемата е приблизително 10,3 млн. евро. Това подобрява позицията на страната, особено при продукции със средни бюджети.

Конкуренцията обаче е сериозна. Унгария предлага 30% стимул и разполага с мощна студийна екосистема около Будапеща, включваща Origo, Korda и други комплекси. Сърбия възстановява 25% от допустимите разходи, а при местни разходи над 5 млн. евро ставката достига 30%. Румъния предлага 30%, докато Гърция привлича продукции с 40% възстановяване и помощ до 8 млн. евро за проект, а при стратегически инвестиции – до 10 млн. евро.

Това означава, че филмовият бизнес в региона вече не се печели само с по-ниски цени. Решаващи са предвидимите стимули, модерните павилиони, достатъчният брой квалифицирани екипи, бързите разрешителни и възможността една продукция да получи всички услуги на едно място.

Именно тук е стратегическата стойност на „Бояна“. София разполага с международно летище, разнообразни градски пространства, планини, гори и исторически места на сравнително малки разстояния. Студиото има натрупан опит, готови декори, техника и специалисти. При целенасочени инвестиции то може да привлича не само игрални филми, но и високобюджетни телевизионни сериали, продукции за стрийминг платформи, реклама, анимация, motion capture и визуални ефекти.

Между уверенията и гаранциите

Към момента няма публично обявено решение Киноцентърът да бъде закрит, продаден на инвеститор или превърнат в жилищен комплекс. Има опасения на представители на филмовата общност и официално опровержение от собствениците.

Не е доказано, че се подготвя разпродажба. Но не е публично представен и правно обвързващ механизъм, който да гарантира какво ще се случи с територията след отпадането на ограничението на 17 ноември.

Затова истинският въпрос не е дали държавата трябва да пази един терен от частния му собственик. Въпросът е дали България разбира стойността на филмовата инфраструктура в момент, когато съседните държави инвестират милиони, за да привличат именно този бизнес.

Бояна може да бъде много скъп имот. Но като действащо студио, което създава работа, знания, международни продукции и цяла индустрия около себе си, тя може да струва много повече.