Две семейства и тийнейджър са станали жертва на жесток побой в Габрово, извършен от група от над 10 души. Кадри от охранителни камери показват нападението, при което сериозно са пострадали двама мъже, а сред потърпевшите има и жени, както и дете. Причините за случилото се тепърва ще бъдат изяснявани от полицията.

В социалните мрежи се появиха кадри от случилото се, както и разказ на една от пострадалите жени за нападението.

"Здравейте, искам да дам гласност на един проблем, който го има в целия град, даже в цялата страна и някак си хората в повечето случаи се страхуват въобще да кажат каквото и да било. Предполагам, че пак много хора ще изкоментират и ще питат защо съм анонимна, но в този случай, макар че участниците ще се припознаят, не желая всички от техния етнос да разбират коя съм. И да, именно от страх, защото знам на какво са способни, а имаме деца, малки деца. Които допреди това пускахме без страх да играят навън, дори да ходят сами на училище, понеже то е на няма и 5 минути от вкъщи. Но от снощи всичко ще е със страх, защото, както казах, видях на какво са способни и го усетихме с цялото си същество, по един или друг начин.

Живеем в спокоен квартал, поне до преди половин година, когато точно срещу нашия блок общината не настани семейство роми, от конфликтните, които всеки ден вдигат скандали и караници.

Снощи беше кошмарът на кошмарите, в който нашето семейство и съседското семейство бяхме преки участници. И само Бог знае как всички излязохме живи - мъжете ни с много травми, но все пак живи. Имаше моменти, в които виждах как може да се случи най-лошото, целенасочено и умишлено, без да им мигне окото на цялата тумба цигани, които се бяха събрали. Ситуацията буквално беше „бой, докато мърда“, а щом вече не мърда - или е мъртъв, или в безсъзнание - минават на следващия, когото вече бият други от компанията. Бяха 10-12 човека срещу двама мъже, две жени, които се опитвахме да защитим мъжете и детето на съседите - 13-годишен тийнейджър. И нямаше прошка за никого.

Мъжете понесоха жесток побой, какъвто аз лично съм виждала само по филмите. Единият беше многократно ритан, дори скачаха по главата му, докато не изпадна в безсъзнание и получи множество травми. Другият беше размятан от единия до другия тротоар, ритан и блъскан, със счупен нос и множество травми. Тийнейджърът беше нападнат с нож и слава Богу, че колкото и тежка да е травмата, се размина само със шиене на пръста, от който липсваха части.

Жените също не бяхме подминати, макар и по-леко. Аз лично бях размятана по асфалта и ритана от две жени. Докато гледах как скачат по главата на мъжа ми и той изпада в безсъзнание, дори най-лошото ми мина през ума. Опитвах се да стигна до 8-годишния ми син, който излизаше да види какво става навън. Неописуемо е, просто неописуемо. Дори не мога да преразкажа с думи цялата ситуация, а и не искам да си я припомням, макар че затворя ли очи, всичко се повтаря. Пак казвам – слава Богу, че всички се измъкнахме живи, макар и с тежки травми, най-вече мъжете. Децата са с психически травми, защото пищяха неистово и от снощи само обясняват колко ги е страх.

Всичко приключи след идването на патрул, при чиято поява те просто спряха. По записи от камерите се вижда, че най-вероятно са щели да влязат и във входа. А вкъщи бяха децата. Линейката дойде може би след 20 минути. За неадекватното държание на органите на реда няма да коментирам, не затова пиша този пост.

Оттук нататък - жалби, болници, експертизи, подписка, за да бъдат махнати от квартала, и какво ли още не. И всичко това със страх, че ако наистина ги махнат, няма да последва ответна реакция от тяхна страна. Казвам „ако“, защото изобщо не е сигурно, че общината ще се задейства адекватно. И всеки ден ще излизаме навън със страх, ще пускаме децата навън със страх, ще проверяваме вратата дали е заключена по три пъти и всеки ден ще виждаме хората, които бяха готови да ни убият, без да им мигне окото.

Пиша този пост с цел да се даде гласност на тези неща, а не всеки да мълчи. Макар че, както казах, ясно е защо се мълчи и защо толкова неща им се разминават..."