Домакинствата все по-често преосмислят разпределението на разходите си на фона на поскъпването през април. Макар официалните данни да сочат умерена инфлация, натискът върху бюджета е ясно осезаем. Причината е в структурата на ценовите промени – те не са равномерни, а са концентрирани в ключови категории като транспорт, храни и услуги. Именно това прави увеличението на цените по-видимо в ежедневното потребление и засилва усещането за поскъпване.

Официалните данни показват умерена инфлация. През март месечният ръст е 0,9%, а годишният достига 4,1%. Това поставя икономиката далеч от кризисните години, но същевременно показва ускоряване спрямо началото на 2026 г. По-важното е, че поскъпването не е равномерно — то е концентрирано в няколко ключови разхода.

Най-силният натиск идва от транспорта, където цените нарастват с над 7% само за месец. Зад това стоят горивата, които през април се задържат на високи нива. В края на месеца бензин А95 се продава около 1,47–1,50 евро за литър, а дизелът достига 1,75–1,79 евро. Това е значително увеличение спрямо края на февруари, когато цените бяха осезаемо по-ниски.

Поскъпването на горивата обаче не остава ограничено до бензиностанциите. То се пренася по цялата икономическа верига — от транспорта и логистиката до крайните цени в магазините. Така ефектът се разширява и започва да влияе върху почти всички стоки и услуги.

При храните процесът е по-малко рязък, но също толкова осезаем. Още през март се наблюдават сериозни увеличения при зеленчуците — домати, пипер и зеле, както и при яйца и плодове. През април данните от тържищата показват, че натискът продължава. Цените на основни продукти като ориз, леща и олио се покачват, а при зеленчуците стойностите на едро остават високи — доматите около 1.50-2,80 като в магазините достигат и до 4.50 евро за килограм, краставиците около 1.50-3.50 евро, а чушките 2.50-4.50 евро.

Тези нива постепенно се пренасят към крайните потребители. Затова, макар официалната инфлация при храните да изглежда умерена, усещането за поскъпване остава силно — защото засяга ежедневни покупки.

Най-ясният показател за това идва от малката потребителска кошница. През април тя достига 61,05 евро, което е увеличение с 2% само за месец и близо 7,5% за по-дълъг период. Това означава, че разходите за базово потребление растат по-бързо от средната инфлация.

В основата на този процес стои и външен фактор — международният петролен пазар. През април цената на суровия петрол остава висока и силно колеблива, движейки се около 90–110 и над 110 долара за барел. Геополитическото напрежение и несигурността в доставките водят до резки движения, които се пренасят почти директно върху цените на горивата в България.

Тази волатилност създава и допълнителен ефект. За бизнеса тя означава несигурност и по-трудно планиране, което често води до предпазливо повишаване на цените. Така дори временни колебания на международните пазари могат да имат по-дълготрайно отражение върху вътрешната инфлация.

В европейски контекст България остава близо до средните нива на инфлация. Но това не отменя вътрешната специфика — по-ниските доходи и по-високият дял на разходите за храна и енергия правят поскъпването по-осезаемо за домакинствата.

Април показва ясно, че инфлацията вече не действа като общ шок, а като селективен натиск. Тя е концентрирана в горивата, храните и ежедневните разходи — именно там, където потребителят има най-малко възможност да спести.

Затова, макар да изглежда умерена в статистиката, инфлацията остава напълно реална в живота. И когато тя се проявява точно в най-необходимото, дори малките увеличения се превръщат в осезаемо влошаване на покупателната способност и упражнява реален натиск върху домакинствата.