След трагедията в Благоевград, при която стана ясно, че младежи са употребявали LSD, наболява въпросът какво представлява всъщност наркотикът и какви рискове крие.

LSD – съкратено от диетиламид на лизергиновата киселина – е синтетично психоактивно вещество от групата на халюциногените. Особено популярно става през 60-те и 70-те години на XX век, когато е използвано в различни експерименти и употребата му е свободна, но впоследствие злоупотребите с него водят до забраната му.

Според специалисти веществото има силно психотропно действие и може да предизвика визуални и слухови халюцинации, изкривено усещане за време и пространство, рязка промяна в настроението и загуба на ориентация. Ефектът може да продължи до 12 часа.

Деканът на Фармацевтичния факултет към Медицинския университет проф. Георги Момеков обяснява, че най-точното определение за LSD е „психодислептик“ – вещество, което променя възприятията и поведението.

„Хората започват да опитват да летят, губят представа какво се случва около тях“, разкрива той.

Експертите са категорични, че особено опасно е смесването на LSD с алкохол или други наркотични вещества – практика, която според специалистите става все по-честа.

„През последните 3–4 години се наблюдава явление на полиупотреба на наркотици – търсят се нови усещания чрез смесване на различен вид вещества. Така се получават тревожни състояния, паник атаки и други“, обяснява началникът на отдел „Борба с наркотрафика“ Стефан Бакалов.

Допълнителен риск идва и от произхода на веществата. По думите на проф. Момеков потребителите често нямат никаква гаранция какво реално приемат.

„Това не са продукти на фармацевтична компания. Това са вещества, синтезирани в някое мазе, приготвяни от хора без никакво образование“, казва той.

Психологът Бояна Караджова предупреждава, че тревожна тенденция е и рязкото падане на възрастта на първа употреба.

„В практиката ми има деца, които започват да употребяват наркотици на 11–12 години, а преди възрастта беше 15–17“, посочва тя и подчертава, че зад проблема често стоят самота, тревожност и липса на реално общуване въпреки постоянната дигитална свързаност.