Гергьовден е сред най-значимите пролетни празници в българската традиция, нареждан редом с Великден. Той се отбелязва на 6 май в чест на Свети Георги Победоносец и в народните представи бележи прехода към летния сезон и началото на новата стопанска година.

Празникът е свързан със събуждането на природата и обновлението на живота. В българския фолклор светецът е почитан като закрилник на воините, както и покровител на овчарите и стадата. В религиозен план денят е посветен на паметта на свети Георги, към когото вярващите отправят молитви за здраве, защита и благополучие.

Свети Георги Победоносец е християнски мъченик от III век, роден в Кападокия. Той постъпва на военна служба и достига високо положение при император Диоклециан. По време на гоненията срещу християните Георги открито изповядва вярата си, отказва да участва в преследванията и раздава имуществото си на бедните.

Заради убежденията си е подложен на тежки мъчения, които понася, без да се отрече от християнството. Според преданието той заявява пред мъчителите си, че по-скоро те ще се уморят да го измъчват, отколкото той да се откаже от вярата си, с което остава в християнската традиция като символ на твърдост и мъченичество.

В българската народна традиция Гергьовден е свързан с представите за плодородие и благополучие на нивите и стадата, като обредите варират по региони. В навечерието и рано сутринта на празника се събират билки и свежа зеленина, с които се украсяват домовете, стопанските постройки и животните, а венци се окачват по врати, кошари и съдове за мляко. Вярва се, че росата, водата и растенията в този ден носят здраве и плодовитост, поради което в някои райони се практикува къпане или търкаляне в росата. В някои региони се смята, че билките, особено гергьовчето, имат най-силни лечебни свойства около тази дата, поради което се събират рано сутринта.

Част от ритуалите са свързани и със земеделието - стопаните обредно обикалят нивите, заравят червено великденско яйце или разпръскват слама за предпазване от природни бедствия. В други райони акцентът пада върху животновъдството - извеждането на стадата на първа паша и обредното доене. Обредният хляб също има важно място, като се приготвя специално за празника и се използва в ритуалите, свързани с първото мляко.

Съществен елемент от Гергьовден е обредното жертвоприношение - курбан в чест на Свети Георги Победоносец, най-често под формата на т.нар. гергьовско агне. По традиция се избира първото родено през годината мъжко агне, обикновено бяло и без физически дефекти.

В различните райони ритуалите около жертвоприношението имат свои особености. На много места животното се благославя предварително от свещеник или символично чрез молитва, след което се захранва, тъй като се вярва, че това гарантира плодородие на стадото. С кръвта от курбана се правят кръстни знаци върху челата на децата и над входа на дома за здраве и защита.

В отделни региони, като Родопите, агнето се украсява с венци и дори със запалени свещи на рогата, а в други - например в Ловешко - се приготвя специален обреден хляб, наричан „кошара“, който символизира стадото и също участва в ритуала.

В българската традиция Гергьовден е свързан и с обичаи с любовно-брачен характер, насочени към младите хора. В различни райони моми и ергени се люлеят на специално направени люлки, вързани за здраво или плодно дърво, като изпълняват песни и наричания. Смята се, че високото люлеене символизира растежа и благополучието, а обредът започва още преди изгрев и продължава през деня.

Празничната трапеза на Гергьовден събира семейството и близките и включва характерни за различните райони, но сходни по смисъл ястия. Централно място заема печеното агне, приготвено като курбан, около което се подреждат дроб сърма, баница, пресен чесън и лук, млечни продукти, вино, варено жито и обреден хляб. В някои области на трапезата присъства и първото издоено мляко, включително под формата на ястия като сутляш.

Съществува и традиция празничната трапеза да се подрежда на открито - на поляна, в църковен двор или край оброчище, свързано със светеца, където храната се освещава преди общото събиране.  Празникът продължава с народни хора и песни, които в някои райони се изпълняват до късно вечерта.

С Гергьовден са свързани и редица традиционни забрани, които варират по региони и се тълкуват като част от народните вярвания за здраве и благополучие. В много места се избягва работа с вълна - плетене, предене или дори държане на вълнени конци, както и използването на остри предмети. Съществуват и поверия, според които не се препоръчва ресане или подстригване на косата, за да не се „отнеме“ силата ѝ.

Част от обредните представи включват и въздържане от ругатни, клюки и конфликти в празничния ден. В по-широкия период между Великден и Гергьовден в някои райони се спазва и забрана да се дава нещо назаем, за да не се „изнася“ берекетът от дома.