6 май е утвърден като Ден на храбростта и празник на Българската армия - дата с дълбока историческа традиция, посветена на воинската доблест, честта и дълга към държавата. През различни периоди честването преминава през прекъсвания и възстановявания, но съхранява значението си като израз на национална памет и уважение към българския войник. Празникът съвпада с Гергьовден, което добавя към него и религиозно-обреден контекст.

Празникът на Българската армия се институционализира скоро след Освобождението, паралелно с изграждането на държавните военни традиции. С указ №1 от 1 януари 1880 г. княз Александър I Батенберг учредява военния орден „За храброст“ - първото и най-високо отличие за проявен героизъм в Третата българска държава. Няколко дни по-късно, с указ №5 от 9 януари, е определен и ден за неговото честване – първоначално на 23 април по стар стил, в деня на свети Георги. След календарната реформа през 1916 г. датата е преместена на 6 май, когато се отбелязва и днес като Ден на храбростта и празник на Българската армия. В ранните години връчването на ордена се утвърждава като централен елемент на честванията - първите наградени са участници в Руско-турската война (1877-1878), отличени за проявена доблест на бойното поле.

В първите години след учредяването си празникът се отбелязва с ограничен церемониал - панихиди в гарнизоните, официални поздравления, обяд за кавалерите на ордена „За храброст“ и скромни военни паради, основно в столицата. С течение на времето честванията постепенно придобиват по-представителен характер, включително при управлението на Фердинанд I.

В периода на войните между 1912 и 1918 г. празникът се провежда при фронтови условия. Тържествата включват панихида за загиналите и молебен за живите, както и преглед на войските от върховното командване. В края на церемонията се е провеждал кратък военен парад.

През междувоенния период честванията на 6 май се разширяват и придобиват по-официален характер.

През 1931 г. 6 май официално е обявен за боен празник на войската. Сред най-значимите моменти е честването през 1937 г., когато Борис III връчва нови бойни знамена на софийските полкове, а старите - белязани от бойни действия - са тържествено изведени под звуците на „Шуми Марица“.

В същия период се утвърждава и практиката празникът да започва с тържествена заря още вечерта на 5 май. Успоредно с това се засилва общественото внимание към ветераните и военноинвалидите, а 6 май се налага като водещото военно тържество в страната.

След установяването на властта на Отечествения фронт традицията е прекъсната, като от 1947 г. 6 май престава да се отбелязва като военен празник. Денят на армията последователно е преместен на 9 септември, а по-късно – на 23 септември. Военните паради на тази дата са прекратени, а 6 май губи ролята си на централен ден за честване на армията.

В официалния календар се утвърждават други дати, сред които 9 май - Ден на победата, и 6 март - Денят на Дравската операция.

След промените в началото на 90-те години е определена нова дата за честване на празника на армията. Седмото велико народно събрание избира 23 август - деня на решителните боеве при Шипка през 1877 г. Този ден е отбелязван като празник на войската през 1991 и 1992 г.

През 1993 г. с постановление №15 от 27 януари на Министерския съвет на България датата 6 май е възстановена като Ден на храбростта и официален празник на Българската армия.

Днес, в съвременни условия, 6 май - се отбелязва с тържествени прояви в цялата страна. В София церемонията започва пред Паметника на Незнайния воин, където се отслужват панихида за загиналите военнослужещи, молебен за живите и водосвет на бойните знамена, последвани от поднасяне на венци и цветя.

Честванията продължават с военен парад на площад „Княз Александър I“, който традиционно се открива с прелитане на вертолет „Ми-17“, носещ българския национален флаг - елемент, утвърдил се като част от съвременния облик на празника.