1 май е международно признат Ден на труда, свързан с борбата за работнически права и по-добри условия на труд. Началото му се поставя от протестите на работници при събитията на площад Хеймаркет в Чикаго през 1886 г., когато е издигнато искането за осемчасов работен ден. В Европа датата се отбелязва официално от 2001 г., а днес празникът се чества в десетки държави като символ на солидарността между работещите.

Днес празникът често насочва общественото внимание и към защитата на временно заетите, чийто брой нараства.

Историческото развитие на Първи май проследява утвърждаването му като символ на борбата за трудови права и социална справедливост:

През 1886 г. в САЩ профсъюзни организации и работнически движения организират масови стачки с участието на над 300 хиляди души, настоявайки за въвеждане на осемчасов работен ден, като протестите прерастват в сблъсъци с жертви и ранени.

В отговор на тези събития през 1889 г. в Париж Вторият интернационал взема решение за провеждане на ежегодни международни демонстрации на 1 май като израз на солидарност с американските работници.

Година по-късно, през 1890 г., в България са направени първи опити за отбелязване на деня чрез организирани прояви, включително инициативи на Топографското дружество, но без официален статут.

На конференцията на социалистите в Амстердам през 1904 г. е отправен координиран призив за масови демонстрации в подкрепа на законодателното въвеждане на осемчасов работен ден и утвърждаването на мира като обществен приоритет.

През 1939 г. българската държава официално признава 1 май за национален празник на труда.

В периода след 1944 г. денят се институционализира като централен обществен празник, съпроводен от организирани манифестации и масови прояви на централните площади в страната.

След политическите промени през 1989 г. 1 май запазва статута си на официален неработен ден, но държавата вече не организира масови чествания и те преминават към по-ограничени и нецентрализирани форми.

От 2001 г. Първи май се отбелязва и като официален европейски празник, утвърждавайки общото значение на труда и работническата солидарност в рамките на Европа.