На 1 май православната църква почита Свети пророк Йеремия. С празника са свързани редица традиции, обичаи и забрани.

Сред Божиите избраници в Стария завет Свети пророк Йеремия се откроява като една от най-великите, но и най-трагични фигури. Превърнал се в живо въплъщение на жертвоготовното служене на истината, неговият живот протича в условията на духовен упадък, национална катастрофа и цивилизационен катаклизъм. На границата между епохите той стои като пророк - свидетел на падането на Юдейското царство и предвестник на нов духовен съюз между Бога и човека.

В град Анатот, близо до Йерусалим, в свещеническо семейство е роден Йеремия, който още от младостта си е призован от Господа към пророческо служение. Още като млад той чува Божието слово, определило завинаги пътя му: да не бъде нито благороден, нито могъщ, а да се превърне в глас на Божията воля сред отстъпилия от вярата народ.

В период, когато Юдея е изправена пред катастрофа, действа Йеремия. По време на управлението на няколко царе - от праведния реформатор Йосия до последния юдейски владетел, цар Седекия - отеква неговият глас. Освен че осъжда моралната и религиозната поквара, той отправя и предупреждения за Божия съд: разрушаването на Храма, падането на Йерусалим и вавилонския плен.

До голяма степен думите му са отхвърлени както от народа, така и от неговите водачи. Обвиняван в държавна измяна, той е преследван, арестуван, бит и презиран. Разгневен от Божието послание, цар Йоаким публично изгаря свитъка му. Йеремия обаче не замлъква: макар сърцето му да се раздира от болка, той остава верен на истината. Така се превръща в символ на вярност към Бога, дори когато светът около него се разпада.

По Господня повеля пророкът остава без семейство и без потомство - животът му трябва да бъде знак за пълно посвещение. Превърнал се в отшелник сред народа, той е вътрешно разкъсван между любовта си към хората и Божията истина, изискваща справедливост.

След падането на Йерусалим и разрушаването на Храма Йеремия остава сред останките на разбитото общество. По-късно е насилствено отведен в Египет, където, според църковната традиция, намира мъченическата си смърт - убит с камъни от отстъпниците, които призовава към покаяние.

Той не се проявява само като пратеник на гняв, въпреки горчивината на пророчествата си, а се утвърждава и като пророк на надеждата. На него именно Господ разкрива тайната за идващия Нов Завет, който ще бъде написан не върху камък, а в човешките сърца. В предвестник на евангелската ера се превръщат думите му - „Ще ви дам ново сърце…“.

На този ден не бива да се карате, да изпадате в гняв, да тъгувате, да прахосвате времето си или да се отдавате на безгрижие. Смята се, че подобно поведение привлича нещастие.

За засаждане на разсад и сеитба 1 май се приема като особено подходящ според народните поверия, тъй като се вярва, че всичко засадено тогава ще даде богата реколта. Като благоприятен се определя денят и за общо почистване на дома, тъй като според вярванията то носи щастие и късмет в живота.