Депутатите отвориха Изборния кодекс, управляващи и опозиция се сблъскаха за външната политика, а предложенията за контрол върху лекарствата получиха подкрепа и от НЗОК
В Народното събрание започна разглеждането на шест законопроекта за промени в Изборния кодекс. Сред най-обсъжданите предложения са връщането на машинното гласуване като основен или единствен начин за подаване на вот, отпадането на част от ограниченията за разкриване на секции извън Европейския съюз и премахването на изискването за уседналост при местни и европейски избори.
Предлагат се още промени в състава и правомощията на Централната избирателна комисия, видеонаблюдение на повече етапи от изборния процес и използване на устройства за сканиране на личните документи на гласоподавателите. Част от проектите вече получиха подкрепа от правната комисия на първо четене.
Докато депутатите обсъждаха правилата за бъдещия вот, бюджетната комисия се зае с бюджетите на Държавното обществено осигуряване и НЗОК. Проектът за ДОО предвижда 13,503 млрд. евро за пенсии и добавки, както и осъвременяване на пенсиите със 7,8% по швейцарското правило.
От 1 август минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се трябва да достигне 620,20 евро, а максималният – 2300 евро. Предвижда се и държавните служители и заетите в съдебната система да започнат да плащат лични осигурителни вноски.
Бюджетът на НЗОК е в размер на 5,256 млрд. евро, като разходите нарастват с 8,5% спрямо 2025 г. Най-голямото перо остава болничната помощ, за която са предвидени 2,342 млрд. евро.
Именно здравеопазването се превърна в една от водещите политически теми на деня. „Демократична България“ внесе пакет от мерки срещу корупцията и източването на публични средства чрез фиктивни хоспитализации, нагласени обществени поръчки и завишени цени на лекарства.
„Всички български граждани знаят, че от здравеопазването се краде, може би не знаят колко много се краде по всички вертикали“, заяви Божидар Божанов.
Сред предложенията са задължителни обществени поръчки и за частните болници, уведомяване на пациентите при отчетена хоспитализация на тяхно име, пълна проследимост на лекарствата и засилен контрол върху износа им.
От „Прогресивна България“ също внесоха идеи за промени в Закона за обществените поръчки и Закона за лекарствата. Според формацията всички болници трябва да провеждат търгове по общи правила, а централизираното договаряне да сложи край на случаите, при които един и същ медикамент се купува на драстично различни цени.
Предложенията получиха подкрепа и от НЗОК. Подуправителят на касата Асен Меджидиев заяви, че централизираното договаряне на скъпоструващите лекарства ще осигури прозрачност и ще спести публичен ресурс.
Здравният министър Катя Ивкова също подкрепи общите търгове, но предупреди, че реформите в сектора не трябва да се правят „на парче“. Според нея преди да се определят минимални възнаграждения в болниците, трябва да има финансов анализ, приет бюджет на НЗОК и нов Национален рамков договор.
Другата голяма политическа линия беше свързана с Украйна. България се присъедини към Киевската декларация, която потвърждава подкрепата за суверенитета и териториалната цялост на Украйна, осъжда руската агресия и призовава за засилване на санкциите срещу Москва.
Това предизвика нова вълна от критики към правителството. Николай Денков определи позицията на кабинета като „политическа шизофрения“, а от ГЕРБ обвиниха премиера Румен Радев, че води „опасна двойна игра“ – една пред българската публика и друга пред международните партньори.
От управляващото мнозинство отхвърлиха обвиненията. Петър Витанов заяви, че България не блокира общоевропейските решения, но сама определя конкретните си ангажименти. Външното министерство уточни, че Киевската декларация няма правнообвързващ характер и не задължава страната да предоставя нова военна или финансова помощ.
Правителството беше атакувано и по линия на бюджета. Николай Денков заяви, че в план-сметката има подценени приходи и неописани разходи, докато Явор Гечев защити проекта с аргумента, че настоящата власт плаща сметката за вече поети ангажименти.
„Някой трябва да плати сметката“, заяви Гечев и посочи, че без предприетите мерки дефицитът би достигнал 7,4%, а не заложените 5,7%.
Напрежение предизвика и минималната работна заплата. КНСБ предупреди, че ако връзката ѝ със средната заплата бъде прекъсната, без да има готов нов механизъм, възнаграждението може да бъде замразено от началото на 2027 г.
„Това е нашата червена линия“, заяви президентът на синдиката Пламен Димитров и предупреди, че подобно решение може да изкара хиляди хора на улицата.
КНСБ ще настоява и за поне 10% увеличение на разходите за персонал в бюджета за 2027 г., което би означавало допълнителни около 1,2–1,3 млрд. евро.
Междувременно спорът около санкциите „Магнитски“ придоби ново измерение. Вътрешният министър Иван Демерджиев обяви готовност да предостави на американската служба OFAC документи и доказателства за предполагаемо заобикаляне на санкциите чрез свързани лица, фирми и финансови механизми.
Часове по-късно депутати от ДПС съобщиха, че са сезирали същата американска институция срещу самия Демерджиев. Според тях действията му показват използване на административни механизми за лични и политически цели. Конкретни доказателства от сигнала обаче не бяха представени публично.
В парламента започна и процедурата за връщането на Пламен Тончев начело на ДАНС. Кандидатурата му получи подкрепа от ГЕРБ-СДС, ДПС и „Прогресивна България“, докато ПП, ДБ и „Възраждане“ се обявиха против.
На фона на политическите спорове вицепремиерът Атанас Пеканов предупреди, че България разполага с едва 45 дни, за да изпълни оставащите ангажименти по Плана за възстановяване. Най-сериозният риск е реформата в Българския енергиен холдинг, която може да постави под въпрос стотици милиони евро.
