Две обвинения, два аршина – кой заслужава арест и кой само гаранция?
Един счупен стъклопакет, надраскана фасада и огъната дръжка на офис на ДПС се оказаха достатъчни прокуратурата да задейства цялата тежест на закона и да поиска постоянен арест за непримиримия вандал. От друга страна пък съучастието в отпускането на кредит за близо 150 млн. лв. от любимата всиму Българска банка за развитие сякаш е възприето като „грешка човешка“, на която може да се постави парична гаранция.
Важно е уточнението, че двата случая безспорно са различни и не следва да бъдат приравнявани. Контрастът между действията на държавното обвинение обаче е достатъчно ярък, за да постави въпроса по какъв аршин прокуратурата измерва опасността от укриване и необходимостта един обвиняем да остане зад решетките. Лошият привкус остава и сякаш често ни съпътства, когато наблюдаваме ключовите дела в държавата. Какво се крие зад действията на прокуратурата вероятно ще разберем, когато тя проговори и слезе от пиедестала на мълчанието, зад който толкова често оставя повече въпроси, отколкото отговори. Дотогава можем само да обсъдим фактите и да разгледаме обвиненията по двете престъпления, разпитите по които се случиха вчера.
51-годишен мъж е привлечен към наказателна отговорност, след като около 6:00 часа на 15 юли хвърлял тротоарни плочки по централния офис на ДПС в Благоевград. При нападението били счупени стъкла на витрините, надраскана била фасадата, а металната дръжка на входната врата била огъната.
По първоначална оценка щетите възлизат на около 10 000 евро. Помещението е частна държавна собственост, предоставена за ползване на политическата партия по договор с областния управител.
Районната прокуратура в Благоевград съобщи, че по случая са извършени оглед, разпити на свидетели и изземване на записи и документи. Мъжът е задържан, а държавното обвинение ще поиска от съда да го остави за постоянно в ареста.
Също вчера на бял кон се прибра и Стоян Мавродиев – обявеният за международно издирване, хванат на къс пас в Сърбия две години след укриването си. Той бе разпитан по едно от най-големите дела на десетилетието, след което плати едни 50 000 евро и си се прибра вкъщи. Длъжностното присвояване във връзка с отпускането на кредит за близо 150 млн. лв. не бе отчетено като обстоятелство, което би направило Мавродиев опасен. Фактът, че беше издирван повече от две години, очевидно не е достатъчен, за да се приеме, че би могъл отново да се изниже, ако опре ножът до кокала.
Мярката за неотклонение не е присъда и не трябва да се превръща в предварително наказание. Тя се определя според риска обвиняемият да се укрие, да извърши престъпление или да попречи на разследването.
При Мавродиев прокуратурата отчита „намален интензитет на опасността от укриване“. При мъжа от Благоевград държавното обвинение видя като бял ден основания за най-тежката мярка за неотклонение.
Единият случай е за повредено имущество и престъпление, наказуемо с до пет години затвор. Другият е свързан с обвинение по тежък текст за длъжностно присвояване, предвиждащ между 10 и 20 години лишаване от свобода.
Законът може да има сложни аргументи за всяко отделно решение. За обществото обаче картината изглежда значително по-проста: за плочки по офис на ДПС – арест, а за дело, свързано със 150 млн. лв. от държавна банка – гаранция.
И когато тези два случая се случват почти едновременно, въпросът вече не е само какво пише в Наказателно-процесуалния кодекс. Въпросът е какво послание изпраща прокуратурата и еднакво ли тежи законът за всички.
