От задължителното гласуване и машинния вот до последните предложения на „Прогресивна България“ – хронология на най-важните промени в изборните правила
Ако има нещо, което почти всяка нова власт прави, за да затвърди влиянието си и да покаже собствените си виждания за това как трябва да функционира парламентаризмът, то това е промяната на Изборния кодекс. Именно правилата, по които се провеждат изборите, често се оказват сред първите, към които новите управляващи посягат.
А България определено може да се „похвали“ с достатъчно нови управления през последните години. Само от 2021 г. насам страната премина през осем парламентарни избора, няколко редовни и поредица от служебни правителства. Почти всяка нова политическа конфигурация остави отпечатък и върху изборните правила.
Затова е време да си припомним най-важните промени в Изборния кодекс през последното десетилетие – от въвеждането на задължителното гласуване, през машинния вот, до последните изменения и най-новите предложения, които отново поставят изборните правила в центъра на политическия дебат.
2016 г. – Второто правителство на Бойко Борисов (43-то Народно събрание)
Една от най-мащабните промени беше приета по време на втория кабинет на Бойко Борисов от 43-тото Народно събрание. Законопроектът беше подкрепен от управляващото мнозинство, формирано около ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт и АБВ. Тогава в Изборния кодекс беше записано, че гласуването е задължително и представлява изпълнение на граждански дълг.
Предвидено беше избирател, който не участва в два поредни избора от един и същи вид без уважителна причина, да бъде заличаван от избирателните списъци. За да бъде върнат в тях, гражданинът трябваше да подаде заявление.
Тази санкция обаче не остана дълго в сила. Конституционният съд я обяви за противоконституционна, тъй като упражняването на избирателното право не може да бъде условие за запазването му. Така задължителното гласуване остана записано в закона като принцип, но без реална санкция.
През същия период в бюлетината се появи и квадратчето „Не подкрепям никого“, което даде възможност на избирателите да участват във вота, без да подкрепят нито една партия или кандидат. При парламентарни избори тези гласове се считат за действителни, но не участват при изчисляването на 4-процентната бариера.
Промените засегнаха и секциите в чужбина. Бяха въведени ограничения за откриването им извън дипломатическите и консулските представителства, което предизвика протести на българските общности зад граница и впоследствие доведе до нови законови промени.
От експеримент към основен начин на гласуване
Машинното гласуване присъства в изборното законодателство още от приемането на кодекса през 2014 г., но първоначално се прилагаше експериментално и само в ограничен брой секции.
2019–2020 г. – Третото правителство на Бойко Борисов (44-то Народно събрание)
По време на третия кабинет „Борисов“ 44-тото Народно събрание отново промени правилата за машинното гласуване. Част от предвиденото разширяване беше ограничено, а след поредица от последващи изменения постепенно се стигна до модела, при който машините трябваше да се използват във всички по-големи секции.
През 2020 г. 44-тото Народно събрание прие машинното гласуване да се провежда в секциите с най-малко 300 избиратели. Законът обаче все още позволяваше на гражданите да избират между машина и хартиена бюлетина.
Така на парламентарните избори през април 2021 г. в голяма част от секциите съществуваха и двата начина на гласуване. Този модел просъществува само един вот.
2021 г. – 45-ото Народно събрание
След изборите през април 2021 г., когато страната остана без редовно правителство и беше назначен служебен кабинет начело със Стефан Янев, 45-ото Народно събрание прие едни от най-съществените изменения в Изборния кодекс. Законопроектът беше внесен от депутати на „Има такъв народ“ и получи подкрепата на „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“.
В секциите с най-малко 300 избиратели гласуването трябваше да се извършва основно с машина. Хартиени бюлетини останаха само за малките секции, подвижните секции, лечебните заведения, социалните институции и други изключения.
Машините вече съхраняваха електронния резултат, който служеше за официалното отчитане на вота.
С промените беше реформирана и Централната избирателна комисия, като членовете ѝ започнаха да се назначават от президента след консултации с парламентарно представените политически сили.
Отпадна и ограничението за броя на секциите извън Европейския съюз. За откриването им вече бяха необходими най-малко 40 заявления, което позволи значително разширяване на възможностите за гласуване на българите в чужбина.
2022 г. – 48-ото Народно събрание (служебен кабинет на Гълъб Донев)
В края на 2022 г., по време на служебното правителство на Гълъб Донев, 48-ото Народно събрание прие едни от най-оспорваните промени в Изборния кодекс. Законопроектът беше внесен от народни представители от ГЕРБ-СДС, ДПС и БСП и предизвика остри политически спорове.
Възстановена беше възможността избирателят сам да избира дали да гласува с хартиена бюлетина или чрез машина в секциите с над 300 избиратели.
Машините престанаха да отчитат електронния резултат като официален. Вместо това те започнаха да отпечатват бюлетина, която се пуска в урната и впоследствие се брои ръчно заедно с хартиените бюлетини.
Критиците определиха промяната като фактическо обезсмисляне на машинния вот, докато поддръжниците ѝ заявиха, че тя осигурява по-голяма прозрачност чрез материален носител на всеки подаден глас.
Въведено беше и видеонаблюдение при преброяването на бюлетините и попълването на секционните протоколи.
Президентът Румен Радев наложи вето върху част от измененията, но парламентът го преодоля на 23 декември 2022 г.
2023–2024 г. – Кабинетът „Денков“ и служебният кабинет на Димитър Главчев
След промените от 2022 г. няколко поредни избора се проведоха при смесено гласуване – с хартиена бюлетина или с бюлетина, отпечатана от машина.
На местните избори през октомври 2023 г., по време на правителството на акад. Николай Денков, Централната избирателна комисия отмени машинното гласуване за първия тур заради спор около удостоверяването на устройствата. На балотажа машините отново бяха използвани.
След парламентарните избори през октомври 2024 г., проведени по време на служебния кабинет на Димитър Главчев, Конституционният съд беше сезиран с искания за касиране на резултатите.
При проверката бяха установени нарушения при гласуването и преброяването в част от секциите. След повторно преброяване се стигна до промяна в разпределението на мандатите.
В мотивите си Конституционният съд отправи критики към честите изменения на Изборния кодекс, като отбеляза, че липсата на последователност не допринася за общественото доверие в изборния процес и не съответства на международните препоръки основните изборни правила да не се променят непосредствено преди избори.
2026 г. – 51-вото Народно събрание (служебен кабинет на Андрей Гюров)
Най-новите изменения в Изборния кодекс бяха приети през февруари 2026 г. от 51-вото Народно събрание по време на служебния кабинет на Андрей Гюров. Законопроектът беше внесен от народни представители от „Възраждане“.
С него парламентът ограничи до 20 броя секциите, които могат да бъдат откривани извън дипломатическите и консулските представителства във всяка държава извън Европейския съюз.
Ограничението не важи за секциите в посолствата и консулствата, както и за държавите – членки на ЕС.
Промяната засегна най-вече държави с големи български общности като Турция, Великобритания и САЩ.
Вносителите от „Възраждане“ защитиха текста с аргумента, че така ще се ограничи организираният и контролираният вот. Според опозицията обаче това ще затрудни десетки хиляди български граждани зад граница.
Президентът Илияна Йотова наложи вето, но на 25 февруари 2026 г. Народното събрание го преодоля и промените влязоха в сила.
Юли 2026 г. – Промените на „Прогресивна България“
На 7 юли 2026 г. парламентарната група „Прогресивна България“ внесе проект за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Основната му цел е да възстанови модела на машинно гласуване, действал през 2021 г.
Сред предложенията са машинният вот отново да стане основен в секциите с над 300 избиратели, устройствата да отчитат електронния резултат, а не само да отпечатват бюлетина, както и да отпадне ограничението за до 20 секции извън дипломатическите и консулските представителства в държавите извън Европейския съюз.
Законопроектът включва и други промени, свързани с организацията на изборния процес и работата на изборната администрация. Към момента предложенията не са разгледани от Народното събрание и не са действащо право.
