Според анализатора ролята на Турция е много важна, особено в района на Черно море
Европа иска от Турция да направи повече в сферата на отбраната, а Ердоган иска Анкара да не бъде изключена от масата, когато се формира новата архитектура за сигурност, както и да се ускори икономическата интеграция. Това заяви пред Таралеж политическият анализатор Мехмед Юмер.
Турция и ЕС – османското минало срещу европейската интеграция
Той припомни, че неотдавна председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в свое изказване постави Турция в обща група с Русия и Китай, от чието влияние, според нея, Европа трябва да се освободи. Реакцията на Анкара бе остра, добавя Юмер.
„Такива мнения сред европейските политически кръгове не са рядкост. Те не виждат мястото на Турция в Европейския съюз. Но не това е най-важното в случая, а фактът, че от 1987 г. когато Турция официално подава молба за пълнопрпавно членство – тогава на власт е правителството на Тургут Йозал – до този момент няма съществено развитие по присъединителния процес”, коментира анализаторът.
По думите му първата причина за това е свързана с нарушаването на човешките права и погазването на демократичните принципи. „Гърция и Кипър, които са пълноправни членки на ЕС, също се явяват непреодолими пречки пред Анкара. Към тях можем да прибавим Франция и Германия”, обобщава той.
„През годините Анкара не успя да излъчи убедителни сигнали към Брюксел, че истински желае да стане част от демократичното европейско семейство. В наши дни Ердоган се вдъхновява от османското минало на Турция, отколкото от евроинтеграцията”, казва анализаторът.
Според Юмер целият свят е станал свидетел как турският президент организира имперско посрещане на гостите си, идващи на срещата на върха на НАТО, под звуците на легендарния военен оркестър „Мехтер“, който е бил неразделна част от еничарския корпус.
„Неоосманизмът на Ердоган е антитеза на кемализма, ако щете и на проевропеизма. Затова той разби и обезкърви най-голямата опозиционна Републиканска народна партия, защото знае, че неоосманизмът е несъвместим с идеалите на републиканска Турция, създадена от Мустафа Кемал Ататюрк”, добавя Юмер.
Турция като част от пъзела на европейската сигурност
Попитан дали турският военно-промишлен комплекс може да се окаже спасителен вариант за отбранителните нужди на ЕС, Юмер посочва, че военната промишленост на Анкара още зависи от външни доставки на технологии, без които не може да се развива. Според него Турция не иска да бъде изолирана от общите програми в сферата на отбраната и сигурността, понеже не е членка на ЕС, но това може да се случи само когато Анкара започне да осъзнава своите отговорности като стратегически доверен партньор и предвидима правова държава.
Според Юмер ролята на Турция е много важна, особено в района на Черно море.
„Анкара има пряко отношение като балансиращ фактор към отбраната на Украйна, осигуряването на сигурността по пристанищата, обезвреждането на мините, както и държи ключа към проливите с договора от Монтрьо”, припомня анализаторът.
По думите му сред най-важните цели на Анкара е да заеме своето място в новата система за сигурност на Европа. „Отбраната на Европа не е само проблем на държавите членки на ЕС. Ако съюзници като Турция и Обединеното кралство останат вън от тази система, това ще отслаби капацитета на НАТО. На срещата на върха на НАТО Ердоган даде да се разбере, че най-ценният капитал на Турция е нейната боеспособна армия”, аргументира се Юмер.
Турция и „обществената депресия” на избирателните урни
Юмер коментира и положението на Ердоган в контекста на вътрешната политика на Турция. Според анализатора на последните местни избори в Турция задълбочаващата се обществена депресия е избила не на улицата, а се е отразила на избирателните урни.
„Ердоган реши да приключи окончателно политическата кариера на най-големия си конкурент Екрем Имамоглу, който спечели кметските избори в Истанбул, като го вкара в затвора. Това вреди на образа на Турция пред света и отслабва политическата стабилност вътре в страната. Следователно историята за „стабилокрацията“ на Ердоган „яваш яваш” губи популярност”, каза Юмер.
Според него ако турските власти са имали надежда, че домакинстването на срещата на лидерите на държавите в НАТО ще доведе до стабилизиране на позициите на властта, то „това може да се определи само като голяма заблуда”.
„Управлението на Реджеп Ердоган ден след ден се отдалечава от демократичните норми, които са залегнали в структурните основи на НАТО. В Турция на Ердоган решенията се взимат еднолично, няма разделение на властите, което води до липса на контрол върху изпълнителната власт, а това в дългосрочна перспектива ще нанесе огромна имиджова щета върху способността на Анкара да води висша дипломация”, казва той.
По думите му тепърва трябва да се проследи как концепцията за „НАТО 3.0”, в която Европа ще се ангажира повече в осигуряването на отбраната и сигурността, и развитието на военно-технологичния капацитет на Украйна, ще се отразят на отбранителната стратегия на Турция.
Реджеп Таийп Ердоган и снимката с Доналд Тръмп
Въпреки това Юмер заявява, че „снимката със стопанина на Белия дом вдигна рейтинга на Реджеп Таийп Ердоган”. Но когато един държавен лидер хвали така високо друг лидер, той явно има и някакви очаквания от него, пояснява Юмер, припомняйки, че Доналд Тръмп бе заявил, че отива на срещата на върха на НАТО заради турския си колега, а „Ердоган не остави без отговор този жест и посрещна американския държавен глава на летището в Анкара”.
„Също така турският президент деликатно заяви, че е сигурен, че Тръмп „ще удържи на думата си“ Анкара да получи пет броя самолети F-35. В отговор американският му колега не изключи такава възможност”, коментира Юмер, уточнявайки, че Турция бе изключена от програмата за F-35 по време на първия мандат на Тръмп, защото закупи руските отбранителни системи С-400.
Именно съдбата на този руски комплекс ще бъде решаваща и за отмяната на санкциите по CAATSA (Закон за противодействие на противниците на Америка чрез санкции), допълва анализаторът.
„Турция не може да продава системите С-400 без съгласието на Русия. Дали руската страна ще бъде склонна на такъв ход, в резултат на който тези системи да бъдат прехвърлени в друга държава, да речем от Залива. А какво ще иска Кремъл в замяна?”, проследява темата Юмер.
Според него тук ключовият въпрос е дали всички тези ходове ще доведат до сближаването на Анкара с Вашингтон без Турция да си развали драстично отношенията с Русия.
„Остава отворен и въпросът защо Доналд Тръмп прави такива жестове на Ердоган. Нима защото го обича? Докато Ердоган очаква от американския му колега да изпълни обещанието си, Доналд Тръмп очаква от европейските членки на НАТО да изпълнят поетите ангажименти”, заключава Юмер.
